Via Francigena е поклонически и исторически маршрут, който започва от катедралата в Кентърбъри в Англия и стига до Вечния град.
Той върви по стъпките на пилигримите, които в древността са идвали от далечните краища на Римската империя, за да стигнат до гробниците на апостолите Петър и Павел.
Започвайки от Англия, пътят минава през Франция, Швейцария и върви през цялото протежение на Италия до Рим.
От всичките етапи, избрахме Тоскана, заради красивите пейзажи и невероятни малки средновековни градчета. И не съжалявахме, тя ни остави без дъх!
Логистика – Via Francigena
От България този път пристигането беше супер лесно, с директен полет до Пиза. До началната точка Lucca се добрахме безпроблемно на другата сутрин с влак. След финала в Сиена се върнахме обратно с влак до Пиза.
Нощувките бяха организирани в малки апартаменти в градчетата, през които минавахме.
Като цяло, Via Francigena не е толкова популярен като своя известен събрат в Испания – Camino de Santiago. Има много по-малко информация и материали в интернет за местата, през които минава трасето.
Като маркировка, Тоскана беше горе-долу добре обозначена, но имаше какво да се желае. Пилигримите, които срещнахме по пътя бяха значително по-малко. Да не кажа, че имаше дни, в които бяхме само ние на пътя, което не е толкова лошо като се има предвид тълпите в Испания, сред които вървиш и те заболява устата да поздравяваш с Buen Camino.
Планът беше да прекосим за седмица цяла Тоскана и за съжаление минахме доста места на бегом, без да им отдадем заслуженото внимание. Но затова пък видяхме мноооого обекти!
Едно от основните правила на пилигрима е да тръгва рано и да стига рано, че знае ли се какво може да му се случи по пътя и да не нощува накрая под звездното небе.
Снабдихме се с пилигримски паспорт от Lucca, но за съжаление не навсякъде можахме да сложим печати заради относителната му непопулярност по трасето. На места ни гледаха доста изненадано, като питахме за тях.
Етап 1 – Lucca – Autopascio – 18.5 км/ 4ч
Степен на трудност: ★☆☆☆☆
Лесен етап с исторически и религиозни сгради по пътя.
Lucca заслужаваше разглеждане поне ден, а имахме съвсем малко време. Набелязахме основните забележителностти и направихме папарашка обиколка около тях.
Завъртяхме се на красивият площад Piazza dell’ Anfiteatro, заобграден от сгради под формата на елипса. Именно тук в миналото е бил римският амфитеатър на градчето.
Следваше кафе пауза пред величествената фасада на катедралата San Michele in Foro с гигантски 4-метров Архангел Михаил кацнал на върха.
Нямаше как да пропуснем прекрасната кула Torre Guinigi. Именно тези кули бяха една от причините да изберем Тоскана. Толкова впечатляващ, различен и запомнящ се, е техния силует.
Кулата Torre Guinigi подобно на нейните посестрими в San Gimignano, е построена от знатно семейство с цел да покаже техния висок ранг в обществото.
Тази специално е известна заради дъбовете на покрива ѝ.Кухнята на семейството се е намирала на долния етаж и покрива е бил използван като градина.
Маршрутът до крайната ни точка за деня – Altopascio беше доста урбанистичен и нямаше запомнящи се пейзажи.
Заради сутрешният тур в Lucca, позакъсняхме и трябваше да пълзим последните километри в голяма жега.
Затова пък имаше красиво графити, който ни грабна сърцето.То онагледяваше как са се променили поколенията пилигрими от древността до днес.
Етап 2 – Autopascio – San Miniato – 29 км/ 7 ч
Степен на трудност: ★★☆☆☆
Дълъг етап минаващ през повече гористи местностти.
Не можехме да откъснем взор от дългите редици кипариси, устремили се като пламъци към небето. Невероятни красиви бяха огромните сюреалистични храсти алое, което беше изненадващо използвано от член на нашата група за лечение на алергия.
Появиха се също и типичните за италианския пейзаж – гигантски кедрови дървета. Разбира се – симпатичните винарни – имения, където може да се пробва вино и които също бяха една от причините да атакуваме Тоскана.
Най-известната забележителност по пътя беше моста на Медичите – Ponte a Cappiano. Покрит мост с две кули, който заради големи военни поражения, дълго време е бил в ремонт.
Крайната цел за деня беше средновековното градче – San Miniato. За съжаление, беше доста мокро и влажно, докато го разглеждахме, но това не помрачи неговия притегателен чар.
Поскитахме по симпатичните павирани улички, покрай множеството църкви, площади и сувенирни магазинчета.Прекрасни желязни орнаменти, саксии с цветя, неустоима Ренесансова и Барокова архитектура.
Нощувката в Il Viandante, San Miniato беше запомняваща се с истински средновековен чар и голяма доза автентичност от епохата.
Пробвахме отличната местна кухня в Piazza del Popolo ( където дори чакахме на опашка за места) и Cantini Bar Trattoria.
Голямата атракция на градчето беше кулата на Frederick II, построена през 13 век, където владелят е държал затворен своя секретар до неговото самоубийство.
Разрушена през Втората Световна война, за да не бъде използвана за позиции като наблюдение и стрелба, днес тя е реновирана и гордо се извисява на най-високия хълм в San Miniato.
Етап- 3 San Miniato – Gambassi Terme – 24 км/ 4 ч
Степен на трудност: ★★☆☆☆
Това беше може би най-красивият и най-тежък маршрут.
Гледките бяха уникални. Най-зеленото зелено. Безкрайни тучни смарагдови поляни по долината на река Елза. Уникални панорамни гледки във всички посоки. Кипариси като стражи строени на хоризонта.Романтични лозови масиви със великолепни старинни сгради. Склон обсипан с макове, разкош!
Улисани в пасторалната идилия наоколо и фотографии на зашеметяващата природа, въпреки прогнозата, която знаехме по часове, ни настигна много силен дъжд, а нямаше къде да се скрием.
Имаше един критичен момент, когато се бях вкаменила от кофите вода, които се изсипваха върху ни, но моите приятели бодро минаха покрай мен, приказвайки си и правейки си селфита все едно, че нищо не се случва и това ми даде кураж да продължа напред.
Велико е преминаването на нашите маршрути с приятели!
В Gambassi Terme спахме на едно от най-уникалните места, на които съм попадала по време на нашите приключенски преходи – You face and touch the towers of San Gimignano ! Домакинът беше изключително любезен и апартаментите бяха обзаведени в любимия ми винтидж стил.
Етап 4 Gambassi Terme – San Gimignano- 13.4 км – 3 ч
Степен на трудност: ★☆☆☆☆
Перлата на пътуването беше запланувана за днес – San Gimignano. Най-посещаваната туристическа дестинация в Тоскана. Манхатън на Средновековието!
Благодарение на Via Francigena, маршрутът беше осеян с абатства, църквички и дори малка пещера, пресъздаваща Витлеемската нощ.
Послените километри преди San Gimignano са белязани от култовия силует на известните кули от средновековното градче.
San Gimignano е известен като града на красивите кули и в действителност, много от тях са запазени и днес.
Отново и тук това се дължи на съперничество между две враждуващи фамилиии, които строяли все по-високи и високи кули за да покажат своя статус. В средновековния период, броя на кулите достига до впечатляващите 72!
Във вътрешността, зад крепостните стени имаше великолепни образци на готическа и римска архитектура.
San Gimignano е известен също така с шафрана, бялото вино и шунката.
Разгледахме двата известни площада Piazza della Cisterna и Piazza Duomo, наснимахме 14-те кули запазени до днес и посетихме средновековната крепост Rocca of Montestaffoli.
Пробвахме от известния сладолед в центъра от Gelateria Dondoli, където изчакахме търпеливо реда си на традиционната опашка виеща се пред нея.
Нощувка в още едно много приятно място: Donna Nobile обзаведено с много вкус и в типичния за региона стил.
Хапнахме в препоръчан от собственика ресторант наблизо: Il Ceppo Toscano, който ни очарова с вкусното си меню и необичайната си атмосфера в една подземна изба.
Етап 5 San Gimignano – Monteriggioni – 31.3 км – 7 ч
Степен на трудност: ★★★☆☆
Оставихме иконичния San Gimignano зад гърба си и се отправихме към следваща култова дестинация – Monteriggioni.
Тъй като имахме едно проблемно коляно в групата, а и прогнозата беше за дъжд, решихме да съкратим маршрута и да го разнообразим.
Отскочихме с влак сутринта до друго важно име в Тоскана – Volterra.
Oсвен със сниманите сцени тук от Twilight, градчето е богато на множество забележителности: Римския амфитеатър, катедрала, баптистерия, Piazza dei Priori, крепостта Медичи и много други.
Не устояхме и пробвахме и тук вкусните местни пици в Il Giardinetto.
Завърнахме се с влак до Colle di Val d’Elsa и продължихме оттук маршрута си към Monteriggioni, който приблизително беше около 10 км.
Докато организирах логистиката, доста се позачудих, защо няма достъпни места за настаняване в градчето. Оказа се, че е много малко и малкото места за нощувка, които има там, бяха на космически цени.
Беше ранен следобяд и жегата ни застигна в полята преди градчето и със сетни сили се добрахме до нашето място за нощувка – Fattoria il Casone в околностите на Moteriggioni. Доволни бяхме от спретнатите и чисти стаи и богатата закуска. По препоръка на домакините, имахме превъзходна вечеря в Futura Osteria.
Отдалеч се виждаха известните стени на Monteriggioni, чийто силует отново не можеше да бъде сбъркан.
Monteriggioni се намира на малък хълм и е емблематичен със опасващата го крепостна стена във форма на елипса и 14-те му кули.
Централната улица свързва двете му порти и на нея са намират най-важните сгради и площади за градчето.
Интересно е тук, когато правят възстановки на празници или исторически събития и мястото оживява с пъстроцветните средновековни костюми.
Два интересни факта свързани с Monteriggioni е, че е споменат в Божествената комедия на Данте Алегиери и, че играе знакова роля в култовата компютърна игра Assassin’s Creed II.
Етап 6 – Monteriggioni – Siena – 20.6 км – 5 ч
Степен на трудност: ★★☆☆☆
И така денят на Grande Finale.
По пътя към Сиена, отбелязахме красивият замък Chiocciola.
Пилигримите изведнъж се учестиха. Дори упътих една група, които не знаеха в каква посока да си завъртят наръчника. Един поклонник доста ни разсмя, защото вървеше в обратна посока и ни пита дали това е пътя за Сантяго де Компостела ( още доста километри има да извървиш братко!).
Влязахме в Сиена през култовата порта: Porta Camollia, традиционият входа на Via Francigena в града.
След като събрахме сили след тежкия преход, започнахме масиран тур по забележителностти.
Площад Piazza del Campo е един от най-известните средновековни площади на Европа. На него се намират Palazzo Pubblico, където се помещава местния парламент, кулата Torre del Mangia и фонтанът фонтанът Fonte Gaia.
Кулата Torre del Mangia с чудновато име – Кулата на похапващия, най-вероятно идва от човека, който е биел камбаната и неговата страст към разхищение или лакомия.
Фонтанът на радостта (Fonte Gaia) е бил наречен така, заради всенародната радост и любов изсипали се върху него при неговото откриване през 1342 г. Вълците, от които се излива вода, символизират Капитолийската вълчица, кърмила Romulus и Remus.Синът на Remus е основал Сиена, и затова вълчицата беше често срещан мотив по градската архитектура.
Площадът е известен най-вече с провеждащото се 2 пъти на година състезание с коне по краищата му – Palio di Siena. Жокеите с облечени в пъстри средновековни дрехи символизиращи различни части на Сиена. Заради опасните завои около площада, не е рядко, някой от конете да хвърли ездача си и е обичай, самотни коне да финишират на финала.
Катедралата на Сиена е посветена на Дева Мария и нейната фасада е една от най-впечатляващите в Италия със невероятни красиви детайли.
Етап 7 Пиза
След шоково завръщане с влак към Пиза, когато нацелихме стачка на железниците и имаше голям шанс да си изтървем полета, благополучно акостирахме в градa на Galileo Galilei.
Piazza dei Miracoli ( Площадът на чудесата) е сред най-известните площади в Европа с удивителна средновековна архитектура.
Неговият силует е доминиран от цели 4 архитектурни шедьовра, обявени като обекти на UNESCO – катедралата на Пиза, баптистерията, гробището и разбира се Наклонената кула.
Камбанарията или Наклонената кула е световно известна благодарение на злополучното ѝ накланяне в следствие на нестабилна основа и мека почва.
Строителите се опитали да компенсират наклона като поставили по-малко каменни блокове от едната ѝ страна и затова тя има леко извита форма.
Направени са няколко опита за нейното стабилизиране, които са успели съвсем малко да я върнат към оригиналния ѝ план.
Оттук и Gallileo прави своя известен експеримент с топки с различна тежест в защита на теорията си, че времето, за което падат, не зависи от масата им.
Заключение
Via Francigena в Тоскана е изключително красив маршрут, съчетан с много история и прекрасна архитектура. С необятните зелени склонове, винарни, средновековни кули и приказни легенди, тя ще остане в съзнанието ми с неповторимата си природа и незабравима кухня.
Buen Camino!
