Разстояние: 1.45 ч общо
Степен на трудност – ★☆☆☆☆
Екопътеката започва от Златните мостове, вдясно от пътеката за х.Кумата.
Маршрута е кратък и лек, маркировката и табелите са добре обособени.
Има табели за х.Еделвайс, х.Селимица и с.Кладница, които следвате в тази част на пътя.
Пресичате асфалтов път и продължавате по пътеката, стигайки х.Панчо Томов, която не изглежда функционираща, но пък има места за отдих, където можете да съберете сили.
Следващият попътен маркер е разклонение, където разнообразявате маршрута вдясно в посока х.Селимица/ с.Кладница, а не отивате директно към х. Еделвайс.
Пътечката става по-тясна и обрасла с храсти, но продължавате смело напред през шубраците.
Внимавате да не пропуснете паметника на Г.С. Раковски, възвишен на една скала от ляво, защото се слива с пейзажа.
Минавайки през гориста местност, излизате на равно и просторно място.
Видяхме дори и успоредка за трениране тук!
Стигате до асфалтов път и завивате надясно по него.
Тук няма табела, така че внимавайте накъде ще поемете!
Продължавате до ресторант Пънчето, който е в малко отклонение вдясно от пътя.
Има табела за х. Еделвайс преди него.
Продължавате по пътя минаващ покрай ресторанта, стигайки до дървена табела за х. Еделвайс, която е крайната точка на маршрута.
Можете да отседнете за хапване и напитка в хижата, след което я заобикаляте, за да се върнете към началната ни точка – Златните мостове.
Следвайки табелите за Златните мостове, се спускате и минавате край друг маркер по пътя вдясно – паметника на Яворов, в района на Офелиите.
Отново настройвате зорко око, за да не го пропуснете поради обективни причини.
След х. Панчо Томов внимавате да не пропуснете вдясно отбивката за Златните мостове и минавате през мостчето.
В противен случай тръгвате към Владая.
Въпреки, че минахме маршрута в лек дъжд и в края на работния ден преди залез слънце, успяхме да се насладим на спокойствието на притихналата гора и нежното ромолене на поточетата по пътя.
