Елементи от фасадата на катедралата

Португалското Камино – последните 100 км

В тази статия ще разкажа за нашето първо Камино – Португалското Камино, макар и да минахме само неговата испанска част.

Подготовка, фази, места за нощувка и хапване, първи впечатления от Пътя – всичко по-долу тук.

Начало на Португалското Камино

Идеята за Португалското Камино дойде от наши приятели, които бяха ходили на презентация на Камино и там бяха разбрали, че тази дестинация е много живописна и не така масово посещавана като Френския път.

Планировката отне доста време, защото бяхме относително голяма група от 6+2 човека. Двама приятели се присъединиха само за по-туристическата част от пътешествието в Лисабон и Порто. За тази част от приключението ще разкажа отделно.

Като цяло рядко има големи групи от ентусиасти по Пътя. Обяснявам си го с различните интереси, спортна форма и темпо на участниците.

В годината, когато го направихме, нямаше директни полети до Лисабон и това допълнително затрудни логистиката.

Началото на пътя поставихме на границата между Испания и Португалия. Нощувахме в Valenca (Португалия) и плана беше да прекосим на сутринта моста над река Minho и стартираме Пътя от Tui ( Испания).

Имаше смешен момент в стил Lost in translation, когато рецепционистката в португалското хотелче ни водеше към стаите и ни викаше: Дуеш, дуеш… а ние умирахме от смях от звученето, нямайки никаква идея, какво ни говори.

Бях се подготвила със стотина базови испански думи, основно от гастрономията, с цел да не умрем от глас из дебрите на испанската провинция, но очевидно не ни помогнаха тук.

Като добър стратег, бях снабдила групата с пилигримски паспорти за печати от катедралата в Лисабон.

Мида и пилигримски паспорт
Мида и пилигримски паспорт

Бях се сетила в последния момент, че има 1 час разлика между двете държави, което се оказа ключов момент за хващането на автобуса, с който да скъсим дистанцията и започнем пътя реалнo от Redondela.

„Любимата“ ми част от организацията е търсенето на селски автобусни спирки в нета. Колко maps кадри извъртях докато намеря нашата спирчица и нейното разписание, само аз си знам.

Португалското камино - ранен старт
Португалското камино – ранен старт

Етап 1 – Redondela- Pontevedra – 20 км

Redondela – Arcade – Pontevedra

Степен на трудност: ★★☆☆☆

Искам да кажа още в началото, че тази част с планирането на километрите на ден е малко мъглява работа.

Разните сайтове и Гугъл дават едно, а в действителност се оказва съвсем друго. Обикновено Пътят върти около селцата, за да се полюбуваш на пейзажа отвсякъде, не е задължително прословутите жълти стрелки да те водят по най-краткия път.

Навъртали сме и по 10 км отгоре в някои етапи. Понякога това се е случвало заради липса на стрелки ( да не си помислите, че сме се изгубили просто така!).

Как ги вървят пилигримите тези километри заложени по справочниците, така и не разбрах. Ние винаги правихме доста повече километраж.

Още в първите километри, видяхмe сергия откъдето се снабдихме с друг важен Камински символ – мидите. Закачихме ги гордо на раниците и закрачихме като калени в боя пилигрими.

В този етап, вниманието ни беше привлечено от средновековни постройки в китните испански селца. В последствие разбрахме, че това са силози за зърно, които придаваха особен старовремски колорит на Пътя.

Португалското Камино - Силоз за зърно
Португалското КаминоСилоз за зърно

Стрелките бяха навсякъде, понякога и доста концентрирани ( на снимката по-долу са 5).

Португалското Камино - стрелките по пътя
Португалското Камино – стрелките по пътя

Може би най-живописната част от маршрута беше средновековният мост в Arcade – Puente Sampaio Bridge.

Днес беше денят, когато получихме проникновение за маршрута ни през следващата година. Вървейки редом до двама италианци, те ни споделиха, че в Италия си имат тяхно Камино – Via Francigena, което също е много красиво и не толкова масово като това в Испания.

Въодушевени от идеята, разпалено започнахме да нахвърляме мисли за следващия Път.

Мостът в Arcade
Мостът в Arcade

Последната част преди Pontevedra буквално ни изтощи. Пътеката се виеше покрай една рекичка в една гора, и се виеше, и виеше, нямаше край. Може би бяхме преуморени заради ранното ставане и емоциите от първия ден.

С последни сили се настанихме в хотелчето Hotel Don Pepe, което препоръчвам. Чисто и комфортно, с прекрасен изглед към реката.

Защо хотелче, а не алберге, ще питате вие?

Като организирах пътуването, реших да го планирам една идея по-комфортно, да спим в хотели и airbnb-та, а не в типичните за Камино албергета( хостели). Идеята ми беше, че ще се сме много уморени, а и няма да можем да се наспим в стая с още 12 човека.

Финален щрих за деня с римско-готическата катедрала в Pontevedra.

Базилика Св. Мария в Pontevedra
Базилика Св. Мария в Pontevedra

Етап 2 – Pontevedra – Caldas de Reis – 23 км

Pontevedra – A Portela- Caldas de Reis

Степен на трудност: ★☆☆☆☆

Това е денят, в който изгубихме временно двама членове на групата заради огромни мазоли. Наложи се да хванат автобуса и да ни чакат в Caldas. Какво да се прави, това си е част от житието и страданията по Пътя.

Другото, с което отбелязахме деня е проливният дъжд през по-голямата част и маркера на петдесетия километър, над който много се радвахме, знаейки че сме минали половината от пътя.

Много приятни за окото бяха лозята покрай пътя с по някой средновековен кръст, извисяващ ръст мистично над тях.

Португалското Камино - Иконични лозя с религиозен дух
Португалското КаминоИконични лозя с религиозен дух

Другата особеност на нашите Камински пътешествия е, че те са гурме-пътешествия. Вървим от кръчма до кръчма, устремени към следващата халба бира.

Освен опознавайки вкусовете на бирата в различните райони на Галиция, тази специфика дава сериозен заряд на нашата мотивация напред към предизвикателството.

Изглед към реката в Caldas de Reis
Изглед към реката в Caldas de Reis от поредната кръчма

Етап 3 Caldas de Reis – Padrón – 18 км

Степен на трудност: ★☆☆☆☆

Колкото повече наближавахме Santiago de Compostela, толкова повече се увеличаваха поклонниците по пътя.

В сладка приказка и запознаване с хора от различни националности, Пътят вървеше леко и неусетно.

Hola, hola…. оказа се, че това е второто по масовост Камино!

Спираща дъха панорама по пътя към Padron
Спираща дъха панорама по пътя към Padron

Пейзажът днес беше доста аграрен, с китни зелени поленца от двете страни на пътя и по някоя църква за разкош.

Португалското Камино - Прекрасна гледка към средновековна църква
Португалското Камино Прекрасна гледка към средновековна църква

Вечерта се отдадохме на заслужена дегустация на местни вина в хостелчето, където бяхме отседнали.

Етап 4 Padrón – Santiago de Compostelа – 25 км

Степен на трудност: ★☆☆☆☆

Денят на големия финал!

Днес групата се раздели на две фракции.

Едната ( главно заради мазолите) предпочете да върви по асфалтово шосе и да спести обиколните километри около селата.

Другата, неотказваща се пред нищо, вървеше непоколебимо по стрелките и ни представяше достойно пред каминската общност по Пътя.

Околността доста напомняше тази от предните дни: лозя, църквички и обработваеми дворове.

Португалското Камино - средновековна пералня
Португалското Камино – средновековна пералня

Наближавайки Santiago, зачестиха населените места и пейзажът стана доста по-урбанистичен.

Настанихме се в Catedral Suites Santiago, прекрасен винтидж апартамент, в който можехме да усетим духа на града и Пътя.

Катедралата в Santiago de Compostela е една от трите в света построени около гроб на апостол, в случая Св. Яков.

Катедралата в  Santiago de Compostela
Катедралата в Santiago de Compostela

Катедралата символизира края на Пътя и своеобразно култово място с особен заряд за всички пилигрими по света.

С годините заради нарастващият интерес към нея, е превърната в архиепископия, ремонтирана е и разраствана многократно ( както и когато я посетихме).

Елементи от фасадата на катедралата
Елементи от фасадата на катедралата

Финалът на Португалското Камино

Изненадата в края на Пътя за уморените ни крака, беше, че трябваше да чакаме 3 часа на опашка за пилигримски сертификат.

Реално Santiago e сборен пункт за всички пилигримски пътища, а те не са един и два.Хората, които обикновено тръгват рано, вървят около 20-25 километра и стигат горе-долу по едно и също време.

Чист късмет се оказа, че точно аз като плановика на групата се паднах при най-амбицирания администратор на гишето за сертификати.

След като ме засипа с въпроси за пътя, който сме изминали и взех своя свитък, се оказа, че моите другари са гледали моето препитване с безспокойство, защото си нямаха и малка идея и спомен откъде ги преведох.

Безкрайно щастливи, екзалтирани от достигнатата цел, пълни с емоция заради пъстрия пилигримски свят около нас, доволно приключихме финала на това пътешествие с традиционното вече питие от региона!

◔◔: 1725