Голям Мъглижки водопад

Предизвикателните Мъглижки водопади

GPS координати: 42.62259, 25.54676

Разстояние: 2.20 ч общо (6.6 км)

Степен на трудност: ★★☆☆☆

GPS track:

Мъглижки водопади са прекрасна дестинация за разходка в района на Мъглиж и Стара Загора.

Те са удобни са посещение през лятото, защото пътеката всъщност представлява ходене отляво, отдясно и през коритото на р.Селченска, която е доста пълноводна през останалите месеци.

Те се намират в Мъглижката клисура и се наричат още Малкият и Големият скок.

Слагам им две звезди за трудност, защото пътя не е маркиран и трасето е доста ‘пресечено’.

Изброих общо 13 пресичания на коритото на реката по имровизирани дънери на дървета и хлъзгави камъни.

В дъното на клисурата е по-мрачно, заради високите дървета и скали наоколо и няма покритие на телефоните.

Въпреки това, природата е невероятна, Големият водопад е много красив и си заслужава да проверите вашите адреналинни способности.

Мъглижки водопади – начало

Пътеката започва в края на град Мъглиж, след като се мине разклона за Мъглижкия манастир, в местността Барите в посока с.Селце.

Отклонението за пътеката от шосето не е много добре обозначено.

От пътя се виждат табели за частен платен паркинг, беседки и широки поляни.

След като паркирахме колата, тръгнахме вдясно и подминахме доста беседки и пейки за пикник.

Подминахме частна къща, след това съоръжения, където явно се е провеждал фестивал или концерт на открито.

Начало на екопътеката
Начало на екопътеката

Минахме по мост и след него в дясно, започна същинската част на пътеката.

Малкият водопад не е далеч от мостчето.

Но дори и до него трябваше да се преминава от скала на скала, от камък на камък и моите родители, които ме съпровождаха се отказаха именно тук.

Малък Мъглижки водопад
Малък Мъглижки водопад

Следващият маркер по пътя е странно съоръжение, приличащо на мостче и озадачаващо неводещо наникъде.

Или поне аз не видях нещо запомнящо се от другата страна.

Мъглижки водопади - мостче неводещо наникъде
Мъглижки водопади – мостче неводещо наникъде

Преброих общо 3 пъти преминавания през морени на различни места.

Пейзажа наоколо е фантастичен.

Високи зъбати скали бяха надвесени над нас като стражи бдящи над спокойствието на клисурата.

Канарите в клисурата са любимо място за катерене на алпинистите.

Мъглижки водопади - първи морени
Мъглижки водопади – първи морени

Следващият маркер не е особено впечатляващ, но го споменавам за пълнота – една изоставена постройка скрита в шубраците.

Продължих да се дивя на прорязаните, насечени и обагрени в различни нюанси, скални масиви по коритото на реката.

Мъглижки водопади - впечатляващи скали
Мъглижки водопади – впечатляващи скали

Великолепните цветове, белите линии и туфите от здравец допринасяха за приказното излъчване на местността.

Мъглижки водопади- скални ефекти
Мъглижки водопади- скални ефекти

Този камък беше доста „пипнат“ от авангардната четка на природата.

Арт камък
Арт камък

Зелените бръшлянови лиани спускащи се като пелена по склоновете на клисурата се съчетаваха магически с тихия ромон на водата.

Мъглижки водопади - по течението на реката
Мъглижки водопади – по течението на реката

Друго силно впечатление ми направиха рубинените премени на камъните във реката.

Тук природният творец беше излял цялата си алена палитра за да постигне един необичаен за водата цвят.

Червените камъни
Червените камъни

Мъглижки водопади – през реката

13-те преминавания през реката бяха с различна степен на сложност.

Тук съм показала, едно от тях, което беше най-близо до понятието мостче, но и на него си трябваше равновесие.

Останалите пресичания са преминаване по камъни с различна големина.

Прескачахме до удобен за преминаване камък, който в повечето случаи беше доста хлъзгав и трябваше много да внимаваме да не паднем и потрошим някой крайник.

Тинейджърът, който беше с нас, цопна сериозно на 7-мото и 10-тото пресичане и се размрънка здраво, та се наложи да включа мотивационна беседа, защо трябва да ходим точно до този водопад.

Аз също нагазих, докато гордо демонстрирах на двама туристи как се минава умело през коритото на реката.

Импровизирано мостче
Импровизирано мостче

Отделих време и на малките падове по течението на реката, изливащи своите кристални струи върху пурпурните камъни.

Малки водни падове
Малки водни падове

Мъглижки водопади – финал

В последната част на маршрута, интересното е, че клисурата се стеснява, скалите се извисяват над главата ти, чуваш бесният пад на водопада, а той самият не се вижда.

И накрая в една оформена от природата скална зала, достигнахме и самият водопад.

Височината му е около 15 метра.

Разхладихме се в ледените пръски на природната забележителност и се насладихме на стихията на падащата вода.

Хладината в клисурата беше чудесна и позабравихме жарките лъчи на августовското слънце.

Голям Мъглижки водопад
Голям Мъглижки водопад

Заключение

Ако решите да стигнете до финала на пътеката, трябва да сте с подходящи обувки.

Имаше доста хора, с деца и кучета по трасето, но една част стигаха донякъде и оставаха да си почиват на огромните скали в коритото на реката като се наслаждаваха на омагьосващия пейзаж наоколо.

Минахме маршрута на един дъх, но си имаше своите предизвикателни моменти с търсенето на удобен брод да се премине.

Въпреки трудностите, препоръчвам Мъглижките водопади, като една незабравима дестинация заредена с щипка авантюризъм.

Наблизо можете да посетите Потопената църква в язовир Жребчево.

◔◔: 3681

2 thoughts on “Предизвикателните Мъглижки водопади”

Comments are closed.