Разстояние – 2 часа на целия маршрут от началото до края
GPS координати: 42.5772191, 25.3688599
Степен на трудност – ★☆☆☆☆
Впечатляващото тракийско светилище – Мегалит Бузовград е един от интересните обекти в района на Казанлък.
Изградена е екопътека като кръгов маршрут, която е добре обозначена маркирана с маркировка и табелки.
Могат да се видят няколко интересни обекта по протежението на пътеката и въпреки, че има няколко разклонения, си заслужава да се обиколят всичките.
Начало на екопътеката Врата на богинята до Мегалит Бузовград
Това ми е третото посещение на мегалита.
Преди няколко години, когато за първи път го търсихме, тракийският култов паметник не беше добре обозначен.
Рядко ми се случва да не намеря целта на посещение по време на поход, да не кажа, че не ми се е случвало.
Амбицирах се, атакувахме дестинацията втори път и успяхме след активно питане на местните от градчето.
Сега ситуацията беше доста по-различна. В Бузовград, навсякъде по улиците имаше табелки Мегалит, дори и огромно графити на сграда в центъра. Страхотна работа на общината по популяризирането на обекта с национално значение.
Началото на екопътеката беше добре обозначено, в интернет вече има изключително голямо количество материали, карти и прочие.
Пътеката беше обогатена с многото открития направена в местността.

Има направена карта на местността.
Всичките обекти са четливо и ясно обозначени, картата може да се види на няколко места по маршрута.
Има регулярни табелки през определен интервал, които показват минутите до следващия обект.

Като цяло доста голяма част от маршрута е сенчест.
В началото има леко изкачване, в края на маршрута има слизане по сипеи и там трябва повече внимание.
Пътеката върви през широколистна гора.Странното беше, че имаше силен боров аромат, от няколкото борчета преборили своето присъствие сред нея.

Първо се отклонихме по страничните обекти, в случая тръгнахме към Мъжки камък.
Внимавайте да бе объркате забележителностите ( както се случи на нас)!Мъжки камък е фалическата структура, видна по-долу. Мегалитът и основната атракция на екопътеката се нарича по табелите още Бащин камък!

От Мъжки камък завихме надясно по табелата Мегалит, за да продължим към Дялания камък.
Пътеката минава покрай ограда на военна база, след това завивате наляво по широко разклонение.
Дяланият камък ми заприлича на жертвена плоча, където най-вероятно са се случвали мрачни събития. Камъкът беше доста загладен и изглеждаше добре обработен.

Продължихме покрай „Стълб на разклон„, както е наречен на картата, към Мегалит Бузовград.

Преди кулминацията, изненада с още една структура, Бащин камък или Мъжки камъни. Доста интересен заряд има местността с тези екзотични скали. Предполага се, че са свързани с ритуали за плодовитост.

Мегалит Бузовгад
Достигнахме и до Вратата на Богинята, Мегалитът, Слънчевата врата или Вратата към отвъдното – толкова много и поетични са всичките названия на светилището.
За малко не си изкарах ъкъла, от турист, който беше седнал на най-горната плоча и ме изненада от нищото с любезното Добър ден, докато бях вглъбена в снимки.
Любимата ми снимка е от „прозорчето“ на мегалита под плочата. Това е отвор около 1.80м. Предполага се, че идеята е да се вижда през него Слънцето при залез.
Конструкцията е тип трилит състоящ се от два камъка като стълбове покрити от трети.
Свързван с обредни тракийски ритуали и погребения, скалното образувание най-вероятно е и използвано и като астрономически календар.
На Лятното слънцестоене 21-ви юни има традиция да се види уникалният залез през Вратата към отвъдния свят.
В един миг, коленичил в прозореца, с притаен дъх усещаш магията на тайнствата на древните траки обитавали тези места.

Следва задължителната панорамна сесия от върха.
Бузовград, Казанлък, езерце по течението на река Тунджа и величествените склонове на Стара планина.

Започнаха да пристигат следващите туристи и се изнесохме от мегалита.
Продължихме до указателния стълб и от него отбихме за римската крепост Бузово кале.
Тъй като са намерени бойни кули и таен коридор, се предполага, че е предпазвала Казанлъшкото поле от атаки от юг.
Според прочетени материали, тук е открит втори по-малък мегалит.

След крепостта има разклонение, където няма табелка. Там държим в дясно и стигаме до Черковищата – късноантични християнски храмове обслужвали крепостта

След стръмно слизане, достигаме и до последния обект.
Тракийска гробница, ограбена от иманяри, която за съжаление беше затворена.
Тя е била най-вероятно гробница на знатен тракийски аристократ.
Надяваме се, че ще можем да я разгледаме, когато бъде отворена. Нейната структура е в стила на другите Казанлъшки гробници с дромос, кръгла камера и предгробна камера.
След нея, тръгваме вдясно и по широк коларски път се връщаме до началото на екопътеката.

Заключение
Препоръчвам екопътеката с екзотично име Богинята на вековете, заради приятните гледки, добрата маркировка и лек машрут.
Така нареченият български Стоунхендж и другите древни паметници са безспорно интригуващи със своите необичайни структури и магично излъчване.
Дори и да има леко объркване заради няколкото разклонения, разстоянията между обектите са кратки и не е проблем да поскитате из гората.