GPS координати старт/финал: 43.02111, 23.36014
Разстояние: 3 ч общо (до водопада и обратно), 6.5 км общо
Степен на трудност: ★☆☆☆☆
GPS track:
Екопътека Под Камико е известна съседка на Вазовата екопътека и не по-малко очарователна от нея.
Води началото си от стадиона при Гара Бов и финишира с два високи водопада при село Бов.
Интересното е, че на отиване пътеката е съпроводена от каскада от множество водопади по поречието на Бовска река.
Пътеката се изминава за около три часа на спокоен ход, включително снимките и почивките. Хубавото е, че е кръгов машрут и можете да се насладите на различни переспективи от райските гледки наоколо.
Едно е сигурно, няма да ви е скучно!
Начало на пътеката Под Камико
Гара Бов се намира в подножието на живописното Искърско дефиле.
Стартирахме похода към Под Камико при нейния нетрадиционния стадион – Стадион Скала. Еднозначното му име идва от живописните скали, сред които е втъкан. На тучната поляна обаче не играеха футболисти, а кротко пасяха стадо овце и пладнееха в сенките на величествените канари наоколо.
Тръгнахме по протежението на стадиона и започна плавно изкачване по пътеката.
Маркировката е бяло-зелена и за съжаление беше „тук я има, тук я няма“. На места беше объркващо накъде да продължим и на няколко пъти я изгубвахме за малко. Гъстите храсти и пищната зеленина допълнително затрудняваха положението. Недобрата ѝ поддръжка предполагам обяснява защо нямаше тълпи от туристи по пътя.
Каскада от водопади – Под Камико
Не след дълго достигнахме серията водопадчета по поречието на река Бовска. Разгледахме ги отстрани, колкото можахме, като избягвахме старателно да се набиваме в храсталаците около тях с цел да не срещаме неприятни твари.
Беше си предимство, че пътеката не е толкова комерсиална като своята популярна съседка Вазовата екопътека и рядко срещахме туристи. Наслаждавахме се на тишината и спокойствието на гората и ромона на падащите води.
Полските цветчета по полянките радваха приятно окото с пъстрите си цветове и ни махаха със своите нежни камбанки.
Въпреки голямата юнска жега, в гората покрай потока беше прохладно и с удоволствие се наслаждавахме на приятната сенчеста пътека.
А скорошните обилни дъждове бяха причината, гъбки с лимоненожълти капели да бъдат строени като гвардейци покрай горската пътечка.
Уважихме и последния малък водопад по коритото на реката и наближихме крайната цел.
Кулминацията – двата водопада Под Камико
Заради обилната флора, не можахме да заснемем цялата снажна снага на водопада на Под Камико отдалеч.
Струята вода не беше особено мощна и се радвахме, че въобще успяхме да видим природната забележителност и нейната водна феерия.
В подножието му имаше малко вирче, където припляскваха весело малки групи от жабки и попови лъжички.
Хладината от каньона и пръските от водата бяха изключително свежи и ободриха нашия дух.
В ляво от Под Камико се намира друг по-малък висок водопад. Мъхови килимчета се бяха вплели в неговите струи и омекотяваха пада на водата.
Изпод могъщите корони на няколко огромни дървета, успяхме да достигнем колкото можахме неговото подножие и да му се порадваме.
Село Бов и обратния път на връщане
Следваше плавно изкачване по стръмна пътека към село Бов разположено на платото над двата водопада. Не пропуснахме скалното образувание Камината, което наперено беше изправило своя комин и се оглеждаше гордо наоколо.
Минахме през смълчаното селце и си поприказвахме с един дядо, който блажено отмаряше под една дебела сянка.
Видяхме и началото на пада на високия водопад, което си беше доста скромно на фона на неговата височина.
Оттук има вариант да се върнете към Гара Бов по шосето. Ние обаче избрахме горския маршрут, за да се насладим още малко на свежестта на природата.
Следващата част на маршута не е толкова живописна като първата. Следваше спускане по горска пътека, отчасти скрита в гората, отчасти излизаща на знойните тучни поляни отрупани с цветя.
Освежихме се на една чешма по трасето на фона на дървета с причудливи гигантски корени.
Достигнахме ограда завързана със синджир, която след кратко колебание преминахме и грижливо завързахме отново.
Най-красивата част от спускането бяха панорамните гледки към околността. Видяхме отдалеч каньона с двата водопада и селото сгушено над него и окъпано в зеленина.
Достигнахме втора чешма и обор с четирикраки приятели, които любопитно надзъртаха към смутителите на тяхното спокойствие.
Последна красива панорама от една по-издадена площадка преди отново да се гмурнем в гората.
При последната част от спускането малко поизгубихме маркировката, но като цяло нямаше проблем и достигнахме място с малък параклис, беседка и пейки за отдих.
Последен голям завой след склона и достигнахме финалната отсечка, която вече беше по равен терен и минаваше покрай няколко едва забележими водни пада.
Финал
Екопътеката Под Камико е забележителна с многобройните водни падове и прекрасната си панорама.
Натуралният ѝ чар, свежестта на водата, близкия контакт с водопадите бяха безспорно омагьосващи и я правят едно притегателно място, което с удоволствие бих посетила отново.
Друга интересна пътека в региона: Лакатнишки скали
