GPS координати старт: 43.08824,23.38340
GPS координати финал: 43.09079,23.38502
Разстояние: 1.40 ч общо (до финала и обратно), 4.77 км общо
Степен на трудност: ★☆☆☆☆
GPS track:
Лакатнишки скали са сред едни от най-красивите природни забележителностти у нас и изключително популярни сред феновете на скалното катерене.
Намират се в Западна Стара планина, в близост до гара Лакатник, в Искърското дефиле, на 20 км от Своге, откъдето започна и началото на нашето трасе.
Крайна дестинация на нашия маршрут беше паметник Септемврийци, голям масив от каменни блокове и петолъчка.
Пътеката е една от любимите ми и я посещавам за втори път, с живописни гледки към завоя на река Искър с форма на лакът , откъдето идва и името на Лакатник.
Пейки, беседки, панорамни площадки, забележителен скален венец, пещера Темната дупка и Ръжишката пещера, алпийски заслон Орлово гнездо и карстов извор Житолюб са сред запомнящите се спирки по пътя.
Маршрутът е кръгов и ще видите различни переспективи от приказната природа в района.
Начало на пътеката при Лакатнишки скали
След като минахме благополучно завоите при Своге, където този път пропусна да ми стане лошо, паркирахме при началото на пътеката при гара Лакатник.
Има малък паркинг при железен мост над река Искър. От другата страна има заведение с малко изкуствено езеро.Вижда се карстов извор Житолюб и табела, означаваща началото на трасето.
Тук е мястото да отбележа, че гара Лакатник е селото, което се е формирало при железопътната гара, и е различно от село Лакатник. То се намира малко по-нависоко по склона.
Карстов извор Житолюб беше магична изненада още в началото.
Изворът е един от най-големите карстови в България и е роден от две подземни реки.Те идват от долните нива на пещерата Темната дупка, която се намира над него и се сливат в основата му.
При обилни дъждове, през него минават 1200 литра в секунда!
Бавно започнахме да изкачваме пътеката под красивите Лакатнишки скали, любувайки се на невероятните гледки на всяка крачка.
Има няколко места с обособени беседки и пейки, където можете да поемете дъх при стръмното начало.
Лакатнишките скали са изградени от червени варовици. В следствие на външните релефообразуващи сили сили са се образували причудливи скални форми: пещери, арки, зъбери, кули, пирамиди.
В дясно от пътеката има видима отбивка към една от интересните карстови форми – пещера Темната дупка.
Състои се от четири етажа и две основни галерии. Представлява сложен комплекс от входове, галерии, водопади, езера и подземни реки.
Дълга е 9000 m, което я нарежда на първо място по дължина сред пещерите в Стара планина и на четвърто в България.
Пещерата е „училището“ на софийските пещерняци и продължава да се проучва и в момента.
Любопитна е с забележителната си фауна. Не е пригодена за туристи и ако влизате, то задължително го направете с водач.
Разгледахме входа на пещерата и се полюбувахме на кристалните капчуци при нейните порти.
Върнахме се на основната пътека и продължихме изкачването напред, онемели от неземната красота наоколо.
Оттук се виждаше добре завоя на река Искър, дал с интересната си форма и името на селото.
Достигнахме малък заслон на малка поляна, място за барбекю и дори семейство снежни човеци, които ни приветстваха с добре дошли.
Тук пътеката прави рязък завой надясно.
Атракцията на това място е алпийски заслон Орлово гнездо. Той е видим добре от железопътната линия.
До него се достига само с алпийска екипировка, така че му подарихме една фотосесия, без персонална визита.
С изкачване по хълма, селото вече се намираше в дланта ни, сгушено между могъщите склонове на Стара планина.
Следват гледки към крайната цел – комунистическия паметник и като фон две интересни овални побити скали.
На скалата срещу паметника има метален кръст, напомнящ за всички алпинисти и планинари, загинали по скалите.
Достигане на разклон при Лакатнишки скали
Следващият етап е достигането на просторна поляна с борова гора и информационна табела.
Тук има две разклонения. Надясно е оранжева маркировка със стрелки и точки. Тя води по по-живописен маршрут, към паметника, минаващ през Ръжишката пещера. Наляво е по-кратък, по червена маркировка, който използвахме на връщане.
След разклонението, първо достигнахме до впечатляваща скална арка, която се открояваше на фона на обширните планински склонове на хоризонта.
Арката беше с пищна декорация от капчуци на входа ѝ.
Успяхме да хванем в кадър и влака, който отдалеч извести за пристигането си в смълчаната долина.
Следващата отбивка беше към Ръжишка пещера. Тя се намира отляво на пътеката и е обозначена с червена дървена табелка.
Последва кратко, но стръмно изкачване. Пещерата е видима още от началото на разклонението. Поизмъчихме се малко по заледените склонове, но се добрахме без проблем до нея.
Тук отблизо се възхитихме на фантастичните скални образувания.
Ръжишката пещера е с обширно предверие и е наричана още Сухата.
Археологическите изследвания са доказали, че е била обитавана от хора през желязната епоха.
Докато разглеждах впечатляваща ѝ приемна, чух странен звук и видях прилеп, който блажено подремваше в една тъмна ниша.
Преди паметника имаше още една издадена скална площадка, която достигнахме по пътя на връщане. И тук гледката съчетана с интересните скални масиви беше впечатляваща.
Финал на пътеката при Лакатнишки скали
И така достигнахме до заветния финал – паметник Септемврийци.
Изграден е през социализма в памет на четирима загинали септемврийци.
От него се насладихме на финалните щрихи на забележителната панорама към долината на река Искър.
Заключение
Лакатнишки скали са една притегателна дестинация на 1.30 ч от София. Пътеката, която лъкатуши около тях е относително лесна за покоряване. Освен умопомрачителните гледки, бонус са интересните карстови форми, скални и водни природни творения по пътя.
