Поход до изумителните Бекови скали

GPS координати старт: 41.94885,24.3728

GPS координати финал: 41.95506,24.39778

Разстояние: 90 мин , 6.5 km (общо до скалите и обратно)

Денивелация: 134 m

Степен на трудност: ★☆☆☆☆

GPS track:

Бекови скали е панорамна площадка намираща се на около 45 минути пеша от покрайнините на с.Равногор, откъдето се разкрива изумителна гледка към язовир Въча и околностите му.

Пътеката се вие по стар римски път и достига до заслон с пейки, където в миналото се е издигала тракийско светилище.

С. Равногор се намира в Родопите, община Брацигово, област Пазарджик.Селото е известно с най-чистия въздух на Балканите ( според изследване на НАСА).

Началото на похода до Бекови скали

Пътят до с.Равногор е доста предизвикателен с оглед на безкрайните завои по стръмното трасе.Хубавото е, че не е много комерсиален и сравнително спокоен.

Лъкатушейки по серпентините и борейки се с крехкия ми вестибуларен апарат, забелязах отряд колоездачи, съвсем млади момчета, които се бореха героично с наклона.

Крайната точка за достигане с колата, беше в края на селото, където пътя се превърна в черен и заехме позиция до последната къща в селото.

Тук е мястото да отбележа, че още тук забелязах табела за Скара и бира “ Бекови скали“, но реших, че е някаква изоставена предприемаческа дейност.

Имаше възможност да се продължи и напред с кола, и по-късно видяхме смелчаци по-лека, лека да напредват по каменистия терен.

Общо взето няма къде да се объркате, пътят е широк и просторен и на няколко ключови места има табелки накъде да продължите.

Времето беше прекрасно и се наслаждавахме на прекрасната панорама на величествения Родопски масив.

Скоро достигнахме чешма, която също може да бъде своеобразно място за паркинг.

След около 10-15 минути се намираше друго подходящо място за почивка. Имаше табела за другата забележителност наблизо: Червената скала, но тъй като тя беше в друга посока, не можахме да направим заради тежкия ни график със забележителности и двете за един ден. Трябваше все пак да оставим и нещо за другия път.

Тук се намираше и манастирчето „Свети Илия“, което не работеше и смълчано гледаше пътеката от туристи запътила се в дълбините на околността. И тук за наша радост имаше чешма, където се освежихме от засилващата се обедна жега.

Мда, интересна се оказа тази дестинация, набрала особена популярност в Инстраграм напоследък. Ние я щурмувахме относително рано, около 10ч. Навръщане вече прииждаха пълчища от туристи, зажадняли за селфита от яко място.

По трасето към Бекови скали

Следващата част на маршрута до края, не се отличаваше с конкретни места за релакс, но затова пък се радвахме на необятните склонове на Родопите наоколо, прекрасните пурпурни цветове на полята и разбира се, обширните картофени ниви, с които с.Равногор е известно.

Табелките за скарата продължаваха упорито и тук в пустошта…

Финал на похода до Бекови скали

И така достигнахме улисани в сладки приказки заветния финал. Трасето се оказа достатъчно кратко, за да не се преуморим и достатъчно дълго, за да направим все пак някаква спортна активност.

След шубраците пред нас изникна заслонът, модернизиран дори със слънчеви панели.

Изчакахме търпеливо понасъбралите се туристи да вземат своя дял фотосесия, тъй като площадката за снимки не е много голяма, намира се на солидна височина и общо взето трябва да се внимава, къде се стъпва.

Мястото е обезопасено с метални парапети и има 2 скамейки, откъдето блажено можете да се насладите на умопорачаващия пейзаж.

Застинали във възхита, не можехме да затворим уста от превземащата сетивата хубост на долината на р.Въча и могъщите планински склонове, потопили своите поли в нейните води.

.

Язовир Въча е част от каскадата „Доспат-Въча“, ограден от най-високата язовирна стена (144м) и е един от най-големите язовири у нас

След като взехме в сърцата си с пълни шепи от незабравимата панорама, отстъпихме място на следващите нетърпеливи посетители и се отправихме на заслужена почивка.

Скарата и бирата не бяха мираж.

Оказа се, че и тук в нищото, има човек, къде да утоли жаждата си. Предприемчиви хора бяха направили сенчесто място и от приспособено за целта бусче, освежаваха редиците огладнели туристи.

Застигна ни дори групата колоездачи, които ни разказаха, че са на лагер наблизо и всеки ден въртят педалите по стръмни трасета в региона. Браво на младежта!

Отделих време за любимия си букет от билки, който по късно щеше да бъде изконсумиран във вид на чай.

Тръгнахме си от това райско място, заситени с много позитивна енергия и очаровани от мозайката от багри наоколо. Определено препоръчвам тази дестинация и с удоволствие бих я посетила отново.