GPS координати старт: 42.78096, 24.92194
GPS координати финал: 42.74212, 24.94755
Разстояние: 2ч отиване, 1.5ч връщане , 13.2 км общо (до водопада и обратно)
Степен на трудност: ★☆☆☆☆
GPS track:
В тази статия ще споделя впечатления, за разходката до панорамната площадка за Видимското пръскало и кадри от красивите водни падове по поречието на Пръскалската река или Дясна Видима.
Водопадът Видимско пръскало е разположен в Средна Стара планина, част от резервата „Северен Джендем“ и Национален парк „Централен Балкан“. Той е в топ 5 на най-високите водопади в България със своите горди 80 метра.
В Централен Балкан се намират едни от най-високите и впечатляващи водопади в България, които местното население нарича пръскала.
Пътеката е разположена по коритото на река Пръскалска. Изключително сенчеста, полегата и наистина безобразно красива.
През август месец, когато превзехме пътеката, водопадът не беше видим заради сушата, но затова пък заредихме сетивата с умопомрачителни гледки и емоции.
Старт на пътешествието към Видимското пръскало
Няма как да не започна с дължината на курортното градче Априлци, от където стартира пътеката. Съставено е от 4 села: Ново село, Зла река, Видима и Острец. Докато минеш от единия до другия му край си е около 22 км.
Стартът на пътеката започва от края на Видима, един от четирите квартала на Априлци. Започва веднага след оформения паркинг в дясно от ВЕЦ Видима.
Изненада ….Обикновено като атакуваме екопътеки, сме само ние или тук-там някой и друг заблуден турист.
Тук веднага ми направи впечатление: пълния паркинг, големите семейни групи с деца и дами с официални обувки на ниски токове, използвани по принцип за разходки в градска среда. Явно освен лека, пътеката е и доста комерсиална.
Оказа се, че дестинацията към Видимското пръскало, както и тази до хижа Плевен са изключително популярни през уикенда за ентусиастите в региона и не само.
Бурята
В бързината да не забравя някой важен за похода детайл, забравих най-важното …… Да проверя прогнозата за времето!
А то хич не изглеждаше да е зле. Близо 40 градусова жега, която обаче мощните сенки на екопътеката охлаждаха без никакъв проблем.
Та тази ми грешка по-късно доведе до измокряне до кости от кратка гръмотевична лятна буря, която за малко да накара и без това не особено мотивираната ми група да се откаже от прехода.
Устоях на мрънкането и при първото просветление иззад гъстите клони, върнах с целия ми ентусиазъм милите ми спътници обратно в трасето нагоре.
Първи етап от пътеката към Видимското пръскало
Условно разделих пътеката на 2 части. Първата е при ниската част на реката, изключително живописна с зеленината по течението. Втората е началото на резервата Северен Джендем, която стана малко по-стръмна и беше осеяна с мостчета.
Първите 1-2 километра бяха доста парти ориентирани. Компании от всякакъв калибър блажено цамбуркаха в прохладната планинска река. Мирис на барбекю. Висок кикот и голи тела. За момент се зачудихме дали сме на Слънчака или в планината?
Пътеката беше камениста, но затова пък изключително широка. Няма как да се заблудите, особено в тълпата нагоре. Има табелки, маркировка или просто следвате течението на реката.
Освен магнетичните падове или мини водопадчета по поречието, които скоро престанах да броя, няма как да не отбележа изумрудените огромни камъни, облечени с кокетни наметки от мъх.
След изненадващия дъжд, скалните багри грейнаха като слънца и озариха със седефни отблясъци сенчестата речна долина.
Информационна табела ни уведоми за отклонение от прехода наречено с гръмкото: „Маршрут по пътя на Балканджиите“ свързан със стъпките на гордите планинци по тези земи и техния бит и култура.
Утолихме жаждата на две места с ледената планинска струя. Първата чешма беше тематично украсена с мече и имаше беседка, пейки и информация за флората и фауната на Централен Балкан.
Втора част на прехода към Видимското пръскало
Втората част на прехода беше отделена с 2 дървени вратички и табели за резервата Северен Джендем.
Преди това минахме покрай малка сграда с поддържана заградена поляна, предполагаемо стопанисвана за целите на ВЕЦ-а.
Оттук нагоре реката почти се изгуби, но затова пък изобилстваше от всякакъв тип мостчета. Не винаги нужни, но затова пък колоритни.
Пътеката беше обрадена от табелки „Внимание това и онова“, така че можете да се ориентирате и по тях.
Другата ефектна среща бяха спретнатите в зелени униформи дървета, но пък с изненадващ стилистичен акцент в лицето на очарователните дървесни гъби, осеяни в артистичен безпорядък.
Червен хамак на блажено подремващ турист. Закътан между дърветата, далеч от шума по пътеката.
Магична пирамидка от камъни, толкова крехка на фона на огромните канари наоколо.
Летният дъжд успя да стресне несериозните туристи, и по пътеката останахме само лудите глави като нас.
Финал на Видимското пръскало
От мост на мост ( и тях престанах да ги броя), се озовахме на панорамната площадка, предоставяща забележителна гледка към скалния венец на Северен Джендем. От далечината се чудехме дори виждаме или не виждаме водната струя на водопада. Толкова реалистично изглеждаше неговото избеленото от водата леговище.
Почивният кът беше оформен от няколко скамейки и докато доволно изпънахме уморените ходила, се любувахме на величествената гледка към мощните склонове на Стара планина.
Изпълващата страхопочитание скала, достига на места 500 метра височина. Между двата върха на венеца се намира седловината Пилешки полог, по която се оттичат водите на Видимското пръскало.
Възможно е стигането до самия водопад, но се препоръчва само за опитни планинци, заради трудния терен и непристъпни зъбери водещи до него.
Оказа се, че от билото на Видимското пръскало са тръгвали снежни и мокри пролетни лавини, унищожили огромни пространства с ударната си вълна. Толкова красота и природна ярост събрани в едно….
Пътеката към Видимското пръскало е невероятно благодатна откъм гледки, лесна за превземане с деца и омайна прохлада в горещите летни месеци.
Само другият път ще се целим в по-пълноводно време, дано успеем тогава да видим водопада в цялата му прелест.
