Разстояние от параклис Света Петка до езеро Паничище – 1.30 ч, връщане по обратния маршрут 1ч.
GPS координати: 42.284248, 23.267183
Степен на трудност: ★☆☆☆☆
Екопътека Валявица, Пътека на здравето или Пътя на живата вода са няколкото интересни наименования, с които маршрута е свързан.
Основната част на екопътеката реално е успоредна на асфалтовия път, който свърза Сапарева баня и Паничище. Има беседки и мостчета по пътя, включително и ресторант. В крайната фаза, преди финала, участъка е с по-голяма денивелация и затова го определям за по-напреднали туристи.
Пътеката е свързана с различни религиозни и култови места за района. Тя лъкатуши покрай река Валявица и можете да се насладите на великолепни горски етюди.
Eтап 1 на екопътека Валявица
Можете да стартирате маршрута от центъра на Сапарева баня и символ на градчето – гейзера. За повече информация виж тук.
Друго място, което се препоръчва за разглеждане е оброчището Света вода, в края на ул. Пчела в подножието на Рила, но когато ние го посетихме, там нямаше вода.
Тъй като ние вече бяхме разгледали фонтана при друга разходка, старирахме пътеката от параклис Света Петка, който се намира в южната част на градчето.
Паркираме след мостче, където има доста стари изоставени коли и тръгваме по пътя в посока Рила.
Св.Преподобна Параскева или Петка Българска се счита за покровителка на българския народ и на семейството. Празникът на параклиса е на 14 октомври. Приготвя се и се освещава курбан за здраве и благополучие.
Дворчето на храма е много приятно и добре поддържано. Тъй като започнахме нашият тур по обяд, хапваме под хладната стряха на една от дървените беседки.
След това излизате и пресичате обширна поляна. След нея следва борова гора и огромен строящ се комплекс от лявата страна.
Излизате на асфалтовия път и изминавате няколко метра по шосето в посока Паничище.
След около 10 минути, ще видите беседка и информационна табела за екопътеката.
2 Етап – Валявица или горски рай
Пътеката продължава в широк коларски път, който преминава в горска пътека. Маркировката е червени стрелки. В началото е доста близо до шосето и се чуват преминаващите коли. Има на 2 места мостчета и беседки, откъдето можете да се включите на по-късен етап от асфалтовия път.
Може да се насладите на свежите пръски на река Валявица и нейното нежно ромолене през тази част на маршрута.
Толкова много горски ягоди, никога не бяхме виждали!. Забавяме темпо след като виждаме цели полянки с тях и лакомията казва своето.
3 Етап – по-стръмна част на екопътека Валявица
Достигаме ресторант Валявица, който ориентировъчно е около средата на маршрута. Пресичаме шосето и продължаваме следвайки табелата за Паничище.
Както споменах вече, тук има части на пътя с по-голяма денивелация.
Гората става малко по-рехава и се любуваме на топлите юнски лъчи.
Почти на финала, пътеката минава още веднъж по шосето и тръгвате отново по нейното продължение, което съм указала на снимката по-долу със стрелка.
Финал
Следват финалните метри и излизате непосредствено до табелата на входа на Паничище.
Стигайки края на пътеката, има още какво да се види. Можете да утолите жаждата си на чешмичката от другата страна на пътя. Встрани от нея започва пътека затворена с дървена бариера за коли.
По нея се спускате няколко метра до безотточното езеро Паничище.
Езерото е разположено на 1350 метра надморска височина сред красиви и свежи иглолистни гори. Дълбочината му е 4 метра и е с площ 12 дка. Това е единственото безотточно езеро в България и най-ниско разположеното в Рила. Има форма на паница, от където идва и името му, както и на местността и планинския курорт – Паничище. Поради тези си идентични белези езерото е своеобразен природен феномен.
Чуваме квакащи жабки и различни шумове типични за блатните обитатели.
Време е за заслужена почивка след изминатите километри по стръмното Рилско подножие!
