Разстояние пеша: 1.20ч общо
GPS координати: 42.824257, 27.868669
Степен на трудност: ★☆☆☆☆
Екопътека Калето се намира в северозападните покрайнини на Обзор и се достига лесно пеша от центъра на градчето.
Тя е чудесна възможност да подишате планински въздух и да се разходите в гората, ако искате да разнообразите морските емоции.
Екопътеката е лека и добре обозначена с информационни табели с маршрута и информация за обектите по нея.
Тя е известна сред местните хора от далечни времена и се свързва с лечебните качества на изворите на нея.
Етапите в пътеката са добре маркирани и на финала достигате до останки от крепостна стена на сревновековната крепост Козяк, наричана от местните Калето.
По-долу е карта на пътеката, която показва различните забележителности по пътя.
Екопътека Калето – начало
По асфалтов път може да се достигне до местността Габъра, където можете да оставите колата си.
Още в началото прави впечатление, че пътеката е реновирана, виждайки дървените парапети ограждащи пътя.
Първото разклонение на маршрута е Кът за отдих Аязмото, където може да поемете дъх и да опитате от лековитата вода.
Мястото е свързано с множество легенди за целебните ѝ свойства.
Същестуват доказателства, че е използвано още през Римско време.
Някога тук е правен курбан на 21 май, празника на Св. Св. Константин и Елена.
Имаше табелка, колко много полезни вещества и минерали има в нея.
Екопътека Калето – централна част
Малко по-нататък достигаме и може би най-популярният снимания персонаж от пътеката – каменната печка пазителка на друга чешма с лековита вода.
Водата е известна със своите лечебни свойства при органи на движението, кожата и имунната система.
Наличието на сяра обяснява леко неприятния ѝ мирис.
Мечката се намира в подножието на Първомайската поляна. Тя символизира майчината грижа.
Легендата за мечката е свързана с момиче, което имало зла мащеха.
Всеки ден тя го пращала да пере черна вълна на извора докато не я избели. Девойката се молила на Господ да и помогне и той и казал да се наметне с вълната и я превърнал в мечка.
Името на поляната както можем да се досетим идва от празнуването на 1ви май на нея.
Общата ѝ площ е 2000 кв.м.
Самата поляна е обширна местност с изградени пейки, люлки и барбекюта и любимо място за почивка и пикник.
Продължаваме след информационната табела по добре оформената пътека.
Отново дървени мостчета и пейки ни радват в прохладната горичка.
Правеха впечатление соларните лампи за осветление, за които се зачудихме как точно приемат слънчевата енергия през клоните на дърветата.
Преминаваме през местност наречена Изворът на самодивата.
Според легенда, водата от извора течала от тъжните сълзи на девойката Калина, живееща в средновековната крепост Козяк и превърнала се в самодива.
Държим дясно и достигаме пейка, откъдето наляво започва може би най-стръмният участък по цялото трасе. Хубавото е, че е кратък.
Екопътека Калето – финал
Когато стръмното изкачване свърши, достигаме пътека по която и наляво и надясно да тръгнем, правим кръг и минаваме покрай руините от крепоста.
Крепостта Козяк е открита от братятя Шкорпил.
През 12в, след създаването на Втората Българска държава, на много места в България се строят малки феодални замъци, и крепостта Козяк е също една от тях.
Пристанището на крепостта е било добре известно като търговски център сред мореплавателите по това време.
Имала е двойни солидни крепостни стени, особено добре укрепени на североизток и се е състояла от две части с обща площ от 15 декара.
Горната е била шестоъгълник, а долната трапец.
В момента могат да се видят останки от крепостната стена, като е заплаванувано реставриране на средновековното съоръжение.
Екопътеката имаше доста разклонения и интригуващи пътечки встрани, но поради липса на време, не можахме да разгледаме по-добре района.
Добра причина, да се завърнем пак в бъдеще!
Друга морска тема: Какво да очаквате от новите български къмпинги – Зора, Гардения, АйлякЪ, Шкорпиловци
