Камъка - в страничен план

Магичната Странджа – светилище Камъка и екопътека Марина река

Две интригуващи отбивки по пътя между Малко Търново и Царево са древното тракийско светилище Камъка и екопътеката Марина река, които се намират на 40 минути една от друга.

Камъка

Разстояние пеша: 10 минути в посока

GPS координати: 42.005108, 27.582294

Степен на трудност: ★★☆☆☆

Скалното образувание Каменска Бърчина ( Каменно възвишение) или Камъка се намира на 10 км след Малко Търново в посока Царево.

Това е тракийско светилище посветено на бога на Слънцето – Хелиос, около 1500 г.пр. Хр.

В скалите му са били издълбани соларни кръгове като част от култа към Слънцето и Аполон.

Кръглите олтари вероятно са били използвани за ритуали с култови течности: вода, вино, мляко, благовонни масла, кръв.

Мястото се свърза с посрещане на бога Слънце по изгрев при лятното слънцестоене.

Давам на тази мистична забележителност в Странжда 2 звезди за трудност, не защото маршрута е сложен, а заради мухите по пътеката.

Камъка и мухите

Бях чела за странджанските мухи, че са много досадни.

Това, което ни се случи тук, надмина моите очаквания!

Това ми беше един от най-сложните за посещение обекти в Странжда именно заради тях.

Тяхната концентрация е толкова голяма, че когато махнеш с ръка пред очи, усещаш цял рояк в ръката си!

Въпреки че, обичам да посещавам скали, особено с интересна история и визия, минахме този маршрут буквално на бегом.

Това открихме като единствено средство за справяне с напастта.

Камъка – пътеката и скалното светилище

Отбивката покрай пътя вдясно е широка с поставена информационна табела.

Пътеката е лека и кратка.

Отстрани в дясно се виждат няколко сечища с трупи.
Шосето е през цялото време отляво и се чуват колите от пътя.

Буквално след минути излизате на скалното светилище.

След като минете между 2 големи скали, ще видите интересна огромна скала гъба отдясно.

Камъка - в страничен план
Камъка – в страничен план

Срам, не срам, но се провалих като Индиана Джоунс.

В основата на каменната гъба има процеп, явно дообработен от траките.

Не успях да мина през скалната гъба с Провиралото.

Главната причина, разбира се бяха пазителките на камъка: мухите, но отворът наистина беше доста тесен и се заклещих.

Добре, че друг представител на групата мина, така че съм спокойна, че поне един от нас ще бъде щастлив и здрав през цялата година.

Камъка и провиралото
Камъка и провиралото

Екопътека Марина Река – музей на открито на терциерна Европа

Разстояние пеша: 45 минути общо

GPS координати: 42°07′03.74″N 27°45′59.69″E

Степен на трудност: ★☆☆☆☆

Защитената местност Марина река е наследник на първия български резерват – Горна Еленица – Силкосия.

Чрез екопътеката Марина река се избягват строгите ограничения в резервата и можете отблизо да се насладите на невероятната южно-черноморска фауна и флора.

Специфичният климат и географското положение на Странджа са причина единствено тук в Европа да се съхранят и оцелеят след последните заледявания множество терциерни, предимно вечнозелени растителни съобщества.

Разнообразието на растителността е удивително – установени са 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа.

Марина река – особености

Екопътека Марина река е изключително лек и спокоен преход в Странджа обозначен със синя маркировка.

Може би една от най-добре обурудваните екопътеки с тематични табла за растителните и животинските видове в региона, които са буквално през метри.

Видяхме обособени 5 модула, посветени на растенията, земноводните, влечугите, птиците и бозайниците.

При отбивката на пътя и табелата за екопътеката, за съжаление няма широко място за паркинг.

Марина река - отбивка и информационна табела
Марина река – отбивка и информационна табела

Местността е много зелена и тишината ни обгръщаше отвсякъде.

Странджа притежава световно значение по отношение на опазването на бозайниците.Тук е и най-голямото разнообразие на размножаващи се бозайници – 62 вида.

Ние успяхме да видим дива котка, която е сред петте най-важни за опазване бозайника в парка.

По пътя ни зарадва и малко еленче, което ни зарадва с грациозните си движения и избяга от нас с няколко скока.

Марина река - екопътеката
Марина река – екопътеката

Ето така изглежда и самата пътека, почти никаква денивелация, лежерно разхождане из прекрасната странджанска гора.

Екопътека Марина река
Екопътека Марина река

Това е царството на странджанската зеленика – вечнозелен вид с пурпурни цветове изобилстващ в горите наоколо.

Не бяхме в периода на цъфтеж, за да я видим в пълния ѝ блясък, но специфичните ѝ лъскаво зелени листа бяха буквално навсякъде, всеки склон и полянка бяха покрити с нея.

Царството на зелениката
Царството на зелениката

Пътеката върви покрай коритото на Марина река.

Ако продължите направо по нея, пътеката плавно свършва при самата река.

Зад табелата Почви завихме надясно и видяхме кулминацията на маршрута – класната стая!

Внимавайте да не я пропуснете, тъй като самото отклонение не е добре обозначено, а класната стая се слива с дърветата.

Отбивка за класната стая  зад табелата Почви
Отбивка за класната стая зад табелата Почви

Преди интересната зона има мостче, маркиращо официалния вход към мястото.

Марина река - мостче към класната стая
Марина река – мостче към класната стая

И тук информационните табла са няколко, посветени на животните, птиците и растенията в региона.

Марина река - информационна табела
Марина река – информационна табела

Самата класна стая е любопитно оформена със чинове за учениците, място за учителя и класна дъска.

Импровизирахме малко атмосферата по време на урок и се насладихме на прекрасните гледки в защитената местност наоколо.

Марина река - класната стая
Марина река – класната стая

Пътеката е свързана с други пешеходни маршрути и може да се направи по-дълъг преход към селата Бродилово, Българи, Кости и резервата Силкосия.

◔◔: 1612