Две интригуващи отбивки по пътя между Малко Търново и Царево са древното тракийско светилище Камъка и екопътеката Марина река, които се намират на 40 минути една от друга.
Камъка
Разстояние пеша: 10 минути в посока
GPS координати: 42.005108, 27.582294
Степен на трудност: ★★☆☆☆
Скалното образувание Каменска Бърчина ( Каменно възвишение) или Камъка се намира на 10 км след Малко Търново в посока Царево.
Това е тракийско светилище посветено на бога на Слънцето – Хелиос, около 1500 г.пр. Хр.
В скалите му са били издълбани соларни кръгове като част от култа към Слънцето и Аполон.
Кръглите олтари вероятно са били използвани за ритуали с култови течности: вода, вино, мляко, благовонни масла, кръв.
Мястото се свърза с посрещане на бога Слънце по изгрев при лятното слънцестоене.
Давам на тази мистична забележителност в Странжда 2 звезди за трудност, не защото маршрута е сложен, а заради мухите по пътеката.
Камъка и мухите
Бях чела за странджанските мухи, че са много досадни.
Това, което ни се случи тук, надмина моите очаквания!
Това ми беше един от най-сложните за посещение обекти в Странжда именно заради тях.
Тяхната концентрация е толкова голяма, че когато махнеш с ръка пред очи, усещаш цял рояк в ръката си!
Въпреки че, обичам да посещавам скали, особено с интересна история и визия, минахме този маршрут буквално на бегом.
Това открихме като единствено средство за справяне с напастта.
Камъка – пътеката и скалното светилище
Отбивката покрай пътя вдясно е широка с поставена информационна табела.
Пътеката е лека и кратка.
Отстрани в дясно се виждат няколко сечища с трупи.
Шосето е през цялото време отляво и се чуват колите от пътя.
Буквално след минути излизате на скалното светилище.
След като минете между 2 големи скали, ще видите интересна огромна скала гъба отдясно.
Срам, не срам, но се провалих като Индиана Джоунс.
В основата на каменната гъба има процеп, явно дообработен от траките.
Не успях да мина през скалната гъба с Провиралото.
Главната причина, разбира се бяха пазителките на камъка: мухите, но отворът наистина беше доста тесен и се заклещих.
Добре, че друг представител на групата мина, така че съм спокойна, че поне един от нас ще бъде щастлив и здрав през цялата година.
Екопътека Марина Река – музей на открито на терциерна Европа
Разстояние пеша: 45 минути общо
GPS координати: 42°07′03.74″N 27°45′59.69″E
Степен на трудност: ★☆☆☆☆
Защитената местност Марина река е наследник на първия български резерват – Горна Еленица – Силкосия.
Чрез екопътеката Марина река се избягват строгите ограничения в резервата и можете отблизо да се насладите на невероятната южно-черноморска фауна и флора.
Специфичният климат и географското положение на Странджа са причина единствено тук в Европа да се съхранят и оцелеят след последните заледявания множество терциерни, предимно вечнозелени растителни съобщества.
Разнообразието на растителността е удивително – установени са 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа.
Марина река – особености
Екопътека Марина река е изключително лек и спокоен преход в Странджа обозначен със синя маркировка.
Може би една от най-добре обурудваните екопътеки с тематични табла за растителните и животинските видове в региона, които са буквално през метри.
Видяхме обособени 5 модула, посветени на растенията, земноводните, влечугите, птиците и бозайниците.
При отбивката на пътя и табелата за екопътеката, за съжаление няма широко място за паркинг.
Местността е много зелена и тишината ни обгръщаше отвсякъде.
Странджа притежава световно значение по отношение на опазването на бозайниците.Тук е и най-голямото разнообразие на размножаващи се бозайници – 62 вида.
Ние успяхме да видим дива котка, която е сред петте най-важни за опазване бозайника в парка.
По пътя ни зарадва и малко еленче, което ни зарадва с грациозните си движения и избяга от нас с няколко скока.
Ето така изглежда и самата пътека, почти никаква денивелация, лежерно разхождане из прекрасната странджанска гора.
Това е царството на странджанската зеленика – вечнозелен вид с пурпурни цветове изобилстващ в горите наоколо.
Не бяхме в периода на цъфтеж, за да я видим в пълния ѝ блясък, но специфичните ѝ лъскаво зелени листа бяха буквално навсякъде, всеки склон и полянка бяха покрити с нея.
Пътеката върви покрай коритото на Марина река.
Ако продължите направо по нея, пътеката плавно свършва при самата река.
Зад табелата Почви завихме надясно и видяхме кулминацията на маршрута – класната стая!
Внимавайте да не я пропуснете, тъй като самото отклонение не е добре обозначено, а класната стая се слива с дърветата.
Преди интересната зона има мостче, маркиращо официалния вход към мястото.
И тук информационните табла са няколко, посветени на животните, птиците и растенията в региона.
Самата класна стая е любопитно оформена със чинове за учениците, място за учителя и класна дъска.
Импровизирахме малко атмосферата по време на урок и се насладихме на прекрасните гледки в защитената местност наоколо.
Пътеката е свързана с други пешеходни маршрути и може да се направи по-дълъг преход към селата Бродилово, Българи, Кости и резервата Силкосия.
