От няколко месеца се каня да изследвам актуалната напоследък тенденция – хоум офис или работа от Витоша.
Реших да съчетая две в едно: хем да пробвам дали няма да съм по-ефективна пред компютъра в зелена среда, хем да изведа сред природата скучаещи тийнейджъри, които още се отърсваха от кошмара на изминалата ковид учебна година.
Идеята ми беше, всеки ден на различна хижа в продължение на няколко дни.Всичките хижи, които изпробвах бяха в района на Златните мостове и сравнително бързо достигнах до всяка една от тях.
Хижа Червената шапчица
От хижа Камен дел, бяха много любезни, но връзката по телефона прекъсна на два пъти. Оказа се, че няма добро покритие на телефоните, какво да говорим за интернет. Въпреки огромното ми желание, този вариант отпадна.
С хижа Червената шапчица, ситуацията изглеждаше по-оптимистична. Натоварих младежта и право натам. За съжаление се оказа, че асфалтовия път не води директно до хижата.
Паркирах на пътя, натоварих дисагите с бордови игри, хранителни боеприпаси (ако случайно някой момък залинее от глад), компютър и прочие. Десетте минути по иначе приятната горска пътечка, ми се сториха като като час.
Хижата беше симпатична и компактна. Веднага бях спечелена от огромната поляна пред хижата и красивата гледка към изумителния планински ландшафт наоколо.
Пред хижата, имаше издигнати сенници, които бяха голям хит в променливото юнско време, люшкащо се между силен пек и проливен дъжд. За съжаление бяха вече окупирани от фирмено събитие, чийто участници се полюшваха с чаши в ръце на фона на фин джазов ритъм.
За съжаление, интернетът извън хижата беше нестабилен. Не можах да се реализирам като трудовак пред комютъра от мечтаната позиция на поляната.
По хижата беше свършена страхотна работа по обновяването ѝ. Сградата беше много спретната, санитарното помещение беше реновирано, кухнята беше обурудвана с професионална техника.
Гурме туризмът беше супер. Бургерите и пържените картофи бяха уникални. Крафт бирата имаше лек плодов вкус и още усещам вкуса й в устата си. Бих се върнала специално заради тях, заради любезния персонал и прекрасната панорама оттам.
Да поработим от хижа Балканити
Успях да пробия за хоум офис на хижа Балканити от третия път. Или нацелвах понеделник или вторник, когато не винаги работеха или имаха събитие с много участници.
Хижата е изключително кокетна с тревистозелените капаци на прозорците, скрита в гъстата гора. От пътя вървяхме около 5 минути и ни посрещнаха с огромна табела „Добре дошли“! Малкото симпатично козле пред хижата е един безспорно отличителен детайл.
Районът около хижата е облагороден с пейки, маси, шезлонзи и хамаци. Има сенчеста полянка пред хижата, а от другата ѝ страна е терасата, където се ширят работещите сред природата. Интернетът беше супер и имаше контакти на удобни места.
Разбира се, изпробвахме и менюто. Тъй като отрано сутринта бяхме заели позиции с гледка, пържените филийки особено добре ни се усладиха.
Въпреки, че се посъбрахме около 20 работещи на прохладната тераска, бях удивена, че беше много тихо и не си пречехме. Релаксиращата атмосфера беше прекъсвана само от песните на сладкопойните птици!
Великолепно място с много чар и много внимание към всеки акцент!
Хоум офис на Витоша: хижа Септември
Това може би беше единствената хижа, с която още от първоначалния разговор по телефона, си помислих, че ще ми се получат нещата. Похвалиха се, че интернета им е по-добър и от този в центъра на София ( и беше факт!) Казаха ми веднага, в кой ден мога да се класирам и да не попадна на събитие.
И така, направих не един, а цели два работни дни оттам!
Младежите се занимаваха с котката и кучето на хижата. За тях имаше люлка, бордови игри и дори пиано, откъдето се наложи да ги изтикам, тъй като 3 чифта несинхронизирани ръце дойдоха в повече на спокойния ритъм на хижата.
Хижата имаше външен отворен бар, където поръчките се приемаха и се приготвяха относително бързо. Имаше хоум офис пакет от 30 лв, в който влизаше и консумация.
Опитахме от вкусните мекички със сладко, сирене и лютеница ( доста нетрадиционно!) За обяд уважихме скарата, а в кафе-паузите лежерно отпивахме от топлите напитки на гостоприемните домакини.
Пред хижата, имаше просторно място с много дървени маси и пейки и беше приятно да работя оттам, като дори направих и няколко конферентни разговора.
В по-студеното време, вътре в хижата, общото пространство също беше удобно за моите цели. Просторно помещение с достатъчно разстояние между масите, така че да не си пречим с другите работещи.
Санитарният възел беше чист и реновиран. Цялостното ми впечатление от мястото беше страхотно. И тук ще се идва пак.
Заключение
Препоръчвам горещо да пробвате работа от планината. То е енергия на талази, то са птички, цял празник на сетивата докато се реете над работните задачи!
Специални адмирации за хижарите и хората около тях, които са направили чудеса и са възродили духа на хижите на Витоша. Нещо повече, превърнали са ги в тренд и събудили интереса на младите хора към планината. Това е къртовски труд, огромна логистика и е забележително, всичко което са постигнали.
Задължително проверете местата предварително, тъй като програмите им изглеждат доста натоварени особено в летния сезон.
При добра организация и хубаво време, изживяването е наистина незабравимо!
