Загадачният Сакар – Начови чаири и Палеокастро

Споделям своите впечатления за два изумителни обекта в Сакар планина (до Тополовград) – долменът Начеви чаири и скалното светилище Палеокастро.

Те се намират относително близо един до друг и е удобно да се групират наведнъж с едно посещение.

Това са впечатляващи представители на тракийската обредност и ще ви върнат в епохата на жреците и тайнствените им ритуали.

Накратко за долмените

Долмените в България са разпространени основно в Югоизточна Тракия, като тяхната концентрация е най-висока в Сакар, Странджа и Източните Родопи.

Това е най-старата култово-надгробна архитектура, известна на Балканите и почитана в Древна Тракия между средата на II и I хилядолетие пр.н.е.

В Сакар са описани впечатляващите 600 долмена, като най-много се намират около с. Хлябово.

Независимо от групирането си – единично или в некропол, те са били покрити с насип, а входовете им са били ориентирани към една от посоките и никога към север.

В миналото, те са наричани от местните „змейови дупки, къщи или капаци“

В съвремието, почти всички долмени са много разрушени или са изчезнали.

Причини за лошото им състояние най-вероятно са били използването на каменния материал, локацията им сред нивите и иманярството.

Каменният материал за много кладенци, мостове, огради в селата на Странджа, в чиито землища има долмени, е добит именно от мегалитите.

Долмен Начови чаири (Голям рът)

Един от най-представителните и лесно достъпни мегалити, долменът Начови чаири, се намира в землището на с.Хлябово, област Хасково.

Има отбивка на пътя и табела, така че лесно можете да се ориентирате. От нея следва кратка пътечка до забележителността.

Долменът Начеви чаири е двукамерен и изключително специфичен с долепения си втори долмен. Това е рядко при подобен вид структури.

Малкият долмен е първият, в който са намерени относително запазени останки от погребение.

Не можах да се стърпя и се промуших през двата отвора, за да достигна най-вътрешната част на долмена.

Усещането вътре беше доста призрачно.

Сърцето ми подскачаше бясно от адреналина, че се намирам на древен олтар, където е била почетена видна тракийска личност.

Пред долмена е имало обширна площадка, където най-вероятно са се извършвали култови обреди.

От откритите каменни останки около долмена се предполага, че композицията е била по-голяма, но няма доказана хипотеза какво друго мегалитно съоръжение се е намирало наблизо.

Домът на слънцето – Палеокастро

Разстояние пеша: 1 час общо

GPS координати: 42.0760917, 26.3149722

Степен на трудност – ★☆☆☆☆

Историята

Палеокастро преставлява култово и енергийно място за траките, посветено на слънцето което не е научно доказано.

Представлят верига от зъбери с открити над 150 соларни дискове, свързани с тракийски ритуали.

Разположението им позволява да бъдат огряни от сутрешното слънце.

Като форма са вдлъбнати, изпъкнали, вградени един в друг, единични и групирани по няколко.

На най-високата част на върха имало крепост, използвана и през Средновековието.

От нея идва и името Палеокастро: палайос – стар и кастро – крепост, с което е назовано култовото място.

Палеокастро – как да стигнем?

Скалното светилище на слънцето се намира на връх Палеокастро 424м, в Сакар.

Отправна точка е отбивка между Тополовград и с.Хлябово, на 3 км от града.

Можете да оставите колата си при информационната табела или да изминете с нея почти 3/4 от разстоянието до обекта по черен път.

Тръгнете по този път, който е по-близо до шосето (има два).

Пътят минава покрай две вили, след което се спуска и се стига в подножието на хълм, където се намира забележителността.

Това е най-добре маркираната пътека, по която съм минавала. Синьо-бялата маркировка е буквално през метър.

Има две мостчета и перила, които помагат за изкачването по хълма.

Има закачки по трасето като табелата за доктор Кварц в близост до огромни бели, може би, кварцови камъни.

В сърцето на Палеокастро

Достигнахме и до същинската част на Палеокастро.

Условно разделям култовите скали на 2 големи групи с много зъбери покрай тях.

При първата група, видяхме още в началото 4 камъни приличащи на гърбици на камили.

Безспорно улеснение са означените точки, с които можехме да се фокусираме върху по-важните обекти в това необятно каменно царство.

Оттук насетне следите от обработка от човешка ръка, бяха навсякъде.

Улеи, полукръгли кухини, специфичните соларни кръгове – беше пълно със следи от ритуалното тракийско творчество.

Видяхме и групирани три кръга на скала, разбира се огряна от топлите лъчи на августовското слънце.

Достигнахме върха на първата група от зъбери, увенчана с българския трикольор.

На основната скала тук, се оказа, че е увенчан символа на Великата богиня майка.

Направила съм по-долу несръчен опит да отбележа силуета ѝ.

Друго, което ми направи изключително впечатление са дългата редица от остри зъбери насочени към слънцето.

Непрекъснато имах усещането, че съм в гигантски космически кораб.

Вдясно на снимката по-долу се виждат отново дисковете, разхвърляни като изоставени щитове из скалите.

В храстите по пътеката чухме странен шум, все едно, че приближаваше човек.

Изчакахме малко и се засмяхме, защото видяхме, че в храсталака крачи бодро една костенурка.

Насочихме се и към втората каменна група на самия връх Палеокастро по пътечка покрай ръба на скалния венец.

В подножието на масива видяхме и останки от крепостна стена.

Тук соларните кръгове бяха в различна конфигурация: издълбани един в друг. Наоколо като диадема бяха лъчите на острите чукари насочени към слънцето.

Панорамата от върховете и на двата масива, между които има визуална връзка, беше изключителна.

Вековни широколистни гори, необятни полета и изящната спирала на пътя в долината спираха дъха ни.

Епилог

Сакар е по-достъпна планина, в сравнение със Странджа заради по-ниските хълмове, които се редуват с пасища.

Долменът Начеви Чаири и домът на слънцето – Палеокастро са лесни за посещение и ще можете да надзърнете зад завесата на тайнствената тракийска култура.