Глухите камъни - скала с петроглифа

Глухите камъни и Чучул камък – мистериозните светилища на траките

Два любопитни обекта свързани с култовата дейност при траките са огромния скален комплекс Глухите камъни в Източните Родопи и менхира Чучул камък в Западен Сакар.

Глухите камъни

Разстояние пеша – 90 минути общо

Степен на трудност – ★☆☆☆☆

GPS координати – 41.727685, 25.955606

Скалният комплекс Глухите камъни се намира в Източните Родопи.

Представлява сложно култово светилище с многовековна история датирано от XII- VI в.пр.Хр.

На върха на има останки от средновековна крепост, позната като Ефраим.

Наречени са Глухите камъни заради впечатляващите скали, между които няма ехо.

Разположени са на 4 скални групи, разделени от разломи.

Глухите камъни са изумителни с многобройните скални ниши (над 200!) издълбани във високите близо 30 метра скали.

Най-много са трапецовидните, но има и други форми.

Една от хипотезите е, че в тях траките одриси са слагали урни с праха на мъртвите.

Друго твърдение, е че достигналите войнска възраст младежи са издълбавали ниши и оставяли дарове в тях на боговете.

Около най-високата скала има намерени множество следи от ритуали на древните траки.

Открити са обредни фигури, съдове, дарове, римски монети, керамика.

Края на комплекса е настъпил в нач. на 8 в. с настъпването на рицарите-кръстоносци, които разрушават обителта.

Глухите камъни – пътеката

Пътеката до него е лека и добре маркирана.Може дори почти половината разстояние да се измине с кола по черен път.

На отбивката от шосето от с.Малко Градище към Ивайловград има информационна табела и беседка.

Отбивка от пътя и беседка
Отбивка от пътя и беседка

Огледахме добре картата на светилището.

Има доста открити обекти и явно такива в прогрес, защото се натъкнахме на две археоложки групи, копаещи на различни места.

Карта на светилището
Карта на светилището

Първата скала от тракийското светилище Глухите камъни е интересна с многобройните скални кухини и голяма ниша в подножието.

Глухите камъни - скала с петроглифа
Глухите камъни – скала с петроглифа

За съжаление злосторни ръце са осквернили култовото място.

Глухите камъни - ниша с петроглиф
Глухите камъни – ниша с петроглиф

В централната част на нишата, на земята видяхме тайнственият знак – петроглиф.

Оприличава се на гравюра със соларен символ, изобразяващ ладия, която пренася Слънцето.

Има и малка табелка на дърво наблизо сочеща към символа, в случай че не се ориентирате.

Петроглиф
Петроглиф

Как са се катерили тези траки на високите скали и за какво са използвали тайнствените трапецовидни ниши си остава мистерия и днес.

Глухите камъни - страничен изглед
Глухите камъни – страничен изглед

В ляво от първата скала, последвахме табелка към лабиринта и пещерата.

Табелка за лабиринта и пещерата
Табелка за лабиринта и пещерата

Следваше кратко спускане, с доста голяма денивелация, където се промушихме между скали и сипеи.

Стигнахме нова каменна група.

Тук разгледахме интересната визия на скалите, където са изсечени нишите.

Корнизи от дупки украсяваха като сюреалистични гирлянди Глухите камъни.

Скала с интересна визия
Скала с интересна визия

Следвайки червените стрелки стигнахме до малка пещера и дървена стълбичка, която ни приканваше да я изследваме.

В пещерата се срещнахме с нейния домакин – прилеп, който ни поздрави с полет на влизане и излизане.

Глухите камъни - вход към пещерата
Глухите камъни – вход към пещерата

Промушихме се и излязахме на малко открито пространство, облечено в премяна от мъх.

Оттам се качихме отгоре на скалата и се полюбувахме на чудесна гледка към региона наоколо.

Открито пространство след пещерата облечено с мъх
Открито пространство след пещерата облечено с мъх

След като разучихме добре това отклонение се върнахме обратно при скалата с петроглифа.

Продължихме по стрелките, и се натъкнахме на ново култово място.

Скалите затваряха тук площадка, в дъното на която имаше отново нещо като кухина – пещера.

Новият елемент освен трапецовидните ниши бяха многото подпрени дървени пръчки по скалите, които придаваха малко призрачен ефект.

Глухите камъни - светилище
Глухите камъни – светилище

Огромна обла канара страховито се извисяваше над кухината.

Огромна канара и ниши
Огромна канара и ниши

Глухите камъни – най-високата скала

Продължихме напред и вляво видяхме табелката за кулминацията – основната скала, която се извисява над целия масив.

Беше вълнуващо да видим тук останките от крепостна стена, която в момента археолозите разкопаваха в огромен ров и почистваха.

Множество малко предмети бяха оставени настрана и групирани на купчинки.

Скалният комплекс е имал толкова значима роля в древността, че когато християнската религия е приета, на това място се построява християнски храм.

Табелка към основната скала с щерна и църква
Табелка към основната скала с щерна и църква

Пред основната скала имаше руини от раннохристиянска и средновековна църква, датирана от 5-6в.

Огледахме внимателно двете полукръгли ниши в основата на скалата.

Глухите камъни - основна скала и ниши
Глухите камъни – основна скала и ниши

В по-голямата се предполага, че е погребан виден тракийски аристократ.

Тя е била използвана като баптистерий ( кръщелна) през по-късния период на християнството.

Втората ниша е започната и останала недовършена.

Помещението е правоъгълно и имаше множество икони и свещи оставени тук.

В по-голямата от двете ниши
В по-голямата от двете ниши

Изкачихме стръмните стълби към върха на култовата скала.

В древността се предполага, че по тях е минавало религиозно шествие и жреците са вършели на върха тайнствените си ритуали.

Глухите камъни - стръмни стълби към върха
Глухите камъни – стръмни стълби към върха

Видахме щерната – правоъгълен басейн, сега без вода и обрасъл с треви.

Вероятно е служела за събиране и съхранение на дъждовна вода. Към нея водеха няколко улея.

Глухите камъни - щерна
Глухите камъни – щерна

Останахме известно време на върха и запечатахме със сетивата си, прекрасните гледки към околностите на Източните Родопи и язовир Ивайловград.

Едно е ясно, ще се идва пак. Толкова много обекти останаха неоткрити тук!

Глухите камъни - панорама към язовир Ивайловград
Глухите камъни – панорама към язовир Ивайловград

Чучул камък

GPS координати: 42.010953, 25.997254

Чучул камък е менхир, разположен в покрайнините на с.Овчарово, община Харманли.

Предполага се, че се е използвал от траките в ритуали свързани с плодородие при различните сезони.

Според някои източници името на камъка идва от турски (като „чучукъ“означава „момче“).

Представлява грубо оформена колона във формата на фалос с височина 2.10м.

Понятието „менхир“ е бретонско (men – камък и hir – висок).

Този тип култови обекти принадлежат към така наречените мегалити, които за България се датират в рамките на ранножелязната епоха (ХII-VIв пр. Хр.) и се свързват с траките.

Чучул камък
Чучул камък

Смята се, че в този регион са същестували и други менхири, но само този е оцелял до днес.

В по-късни години, около него са се провеждали народни събори.

Преди се е намирал на друго място в селото, но е преместен заради строежа на пътя.

С червена боя на него са означени посоките на света.

Чучул камък на изгрев
Чучул камък на изгрев

Менхирите по принцип можели да бъдат намерени самостоятелно като монолити или като част от група с подобни камъни.

Обикновено те са били продълговати камъни, чиято височина можело да достигне 20 метра.

В България са известни още няколко менхира: до музея в Хасково, в село Петокладенци, в село Стежерово, село Староселци, в Стрелча.

Друг интересни обекти за посещение в Сакар са Начови чаири и Палеокастро, крепостта Букелон и скалните църкви в Маточина и Михалич.

◔◔: 2120