Два любопитни обекта свързани с култовата дейност при траките са огромния скален комплекс Глухите камъни в Източните Родопи и менхира Чучул камък в Западен Сакар.
Глухите камъни
Разстояние пеша – 90 минути общо
Степен на трудност – ★☆☆☆☆
GPS координати – 41.727685, 25.955606
Скалният комплекс Глухите камъни се намира в Източните Родопи.
Представлява сложно култово светилище с многовековна история датирано от XII- VI в.пр.Хр.
На върха на има останки от средновековна крепост, позната като Ефраим.
Наречени са Глухите камъни заради впечатляващите скали, между които няма ехо.
Разположени са на 4 скални групи, разделени от разломи.
Глухите камъни са изумителни с многобройните скални ниши (над 200!) издълбани във високите близо 30 метра скали.
Най-много са трапецовидните, но има и други форми.
Една от хипотезите е, че в тях траките одриси са слагали урни с праха на мъртвите.
Друго твърдение, е че достигналите войнска възраст младежи са издълбавали ниши и оставяли дарове в тях на боговете.
Около най-високата скала има намерени множество следи от ритуали на древните траки.
Открити са обредни фигури, съдове, дарове, римски монети, керамика.
Края на комплекса е настъпил в нач. на 8 в. с настъпването на рицарите-кръстоносци, които разрушават обителта.
Глухите камъни – пътеката
Пътеката до него е лека и добре маркирана.Може дори почти половината разстояние да се измине с кола по черен път.
На отбивката от шосето от с.Малко Градище към Ивайловград има информационна табела и беседка.
Огледахме добре картата на светилището.
Има доста открити обекти и явно такива в прогрес, защото се натъкнахме на две археоложки групи, копаещи на различни места.
Първата скала от тракийското светилище Глухите камъни е интересна с многобройните скални кухини и голяма ниша в подножието.
За съжаление злосторни ръце са осквернили култовото място.
В централната част на нишата, на земята видяхме тайнственият знак – петроглиф.
Оприличава се на гравюра със соларен символ, изобразяващ ладия, която пренася Слънцето.
Има и малка табелка на дърво наблизо сочеща към символа, в случай че не се ориентирате.
Как са се катерили тези траки на високите скали и за какво са използвали тайнствените трапецовидни ниши си остава мистерия и днес.
В ляво от първата скала, последвахме табелка към лабиринта и пещерата.
Следваше кратко спускане, с доста голяма денивелация, където се промушихме между скали и сипеи.
Стигнахме нова каменна група.
Тук разгледахме интересната визия на скалите, където са изсечени нишите.
Корнизи от дупки украсяваха като сюреалистични гирлянди Глухите камъни.
Следвайки червените стрелки стигнахме до малка пещера и дървена стълбичка, която ни приканваше да я изследваме.
В пещерата се срещнахме с нейния домакин – прилеп, който ни поздрави с полет на влизане и излизане.
Промушихме се и излязахме на малко открито пространство, облечено в премяна от мъх.
Оттам се качихме отгоре на скалата и се полюбувахме на чудесна гледка към региона наоколо.
След като разучихме добре това отклонение се върнахме обратно при скалата с петроглифа.
Продължихме по стрелките, и се натъкнахме на ново култово място.
Скалите затваряха тук площадка, в дъното на която имаше отново нещо като кухина – пещера.
Новият елемент освен трапецовидните ниши бяха многото подпрени дървени пръчки по скалите, които придаваха малко призрачен ефект.
Огромна обла канара страховито се извисяваше над кухината.
Глухите камъни – най-високата скала
Продължихме напред и вляво видяхме табелката за кулминацията – основната скала, която се извисява над целия масив.
Беше вълнуващо да видим тук останките от крепостна стена, която в момента археолозите разкопаваха в огромен ров и почистваха.
Множество малко предмети бяха оставени настрана и групирани на купчинки.
Скалният комплекс е имал толкова значима роля в древността, че когато християнската религия е приета, на това място се построява християнски храм.
Пред основната скала имаше руини от раннохристиянска и средновековна църква, датирана от 5-6в.
Огледахме внимателно двете полукръгли ниши в основата на скалата.
В по-голямата се предполага, че е погребан виден тракийски аристократ.
Тя е била използвана като баптистерий ( кръщелна) през по-късния период на християнството.
Втората ниша е започната и останала недовършена.
Помещението е правоъгълно и имаше множество икони и свещи оставени тук.
Изкачихме стръмните стълби към върха на култовата скала.
В древността се предполага, че по тях е минавало религиозно шествие и жреците са вършели на върха тайнствените си ритуали.
Видахме щерната – правоъгълен басейн, сега без вода и обрасъл с треви.
Вероятно е служела за събиране и съхранение на дъждовна вода. Към нея водеха няколко улея.
Останахме известно време на върха и запечатахме със сетивата си, прекрасните гледки към околностите на Източните Родопи и язовир Ивайловград.
Едно е ясно, ще се идва пак. Толкова много обекти останаха неоткрити тук!
Чучул камък
GPS координати: 42.010953, 25.997254
Чучул камък е менхир, разположен в покрайнините на с.Овчарово, община Харманли.
Предполага се, че се е използвал от траките в ритуали свързани с плодородие при различните сезони.
Според някои източници името на камъка идва от турски (като „чучукъ“означава „момче“).
Представлява грубо оформена колона във формата на фалос с височина 2.10м.
Понятието „менхир“ е бретонско (men – камък и hir – висок).
Този тип култови обекти принадлежат към така наречените мегалити, които за България се датират в рамките на ранножелязната епоха (ХII-VIв пр. Хр.) и се свързват с траките.
Смята се, че в този регион са същестували и други менхири, но само този е оцелял до днес.
В по-късни години, около него са се провеждали народни събори.
Преди се е намирал на друго място в селото, но е преместен заради строежа на пътя.
С червена боя на него са означени посоките на света.
Менхирите по принцип можели да бъдат намерени самостоятелно като монолити или като част от група с подобни камъни.
Обикновено те са били продълговати камъни, чиято височина можело да достигне 20 метра.
В България са известни още няколко менхира: до музея в Хасково, в село Петокладенци, в село Стежерово, село Староселци, в Стрелча.
Друг интересни обекти за посещение в Сакар са Начови чаири и Палеокастро, крепостта Букелон и скалните църкви в Маточина и Михалич.
