Три великолепни забележителности за посещение в далечния малко непознат край на България – Сакар са крепостта Букелон и скалните църкви при селата Маточина и Михалич.
Крепост Букелон – оцелелия страж свидетел на историята
GPS координати: 41.854635, 26.546525
Историята на Букелон
Още в Античността тук е съществувало укрепено селище с отбранителна функция.
Според исторически източници, наблизо тук се е състояла битката при Адрианопол през 378г., в която римляните са сразени от готите.
През 5 век е построена нова крепост със самостоятелна сграда в центъра на урепената площ, където се съвместявали всички по-важни функции при нужда от последна защита.
В старата българска столица Плиска, на мраморна колона е открито името Вукелон, като една от крепостите покорени от Хан Крум.
Добре запазената средновековна кула-крепост е от 12-14 в., тип донжон и е около 18м.
Тя е била издигната на три етажа.Последният е служил като малък параклис, в който са се молили обсадените защитници на крепостта.
Предполага се, че именно тук през 13в. цар Калоян е разбил кръстоносците и е пленил император Балдуин, отведен по-късно в Търново.
Украсата е скромна, типична за античността и състояща се от няколко тухлени червени пояса.
Как да стигнем до Букелон?
За село Маточина, където се намира крепостта минахме през селата Левка, Студена, Сладун и Варник.
Около Варник, беше най-кошмарният път, по който сме минавали в България. Или по-скоро това, което беше останало от него.
Село Студена ни изненада с масово животновъдство. Почти пред всяка къща видяхме стадо кози, овце, крави, нещо което не бяхме виждали от нашето детство.
Преди село Маточина се минава граничния кльон.
Отбивката за Букелон се намира след края на селото. Завихме в ляво, защото надясно се отива към границата.
И тук, както и в Странджа, бяхме проверени от Гранична полиция.
За зла беда, точно тази августовска сутрин случихме на неочаквана мъгла, затова и снимките са ми леко мистични, обвити в облак.
Крепостта е лесно достижима, след като оставите колата, буквално след няколко стъпала достигате входа.
Добрата новина е, че няма странджански мухи, които ни досаждаха в Странджа.
Букелон – отвън и отвътре
Над входа вляво забелязахме древен символ, обагрен в червено.
Това е предполагаем монограм на цар Михаил Шишман, който е превзел крепостта, по време на неговите походи срещу Византия.
В него се отличават буквите М,Н и Л.
Символите в мазилката на стените продължават и вътре, с по-нетрадиционни букви като Ц!
Бях изумена, че има толкова величествена крепостна постройка, сравнително непозната в България.
Въпреки руините и лошото състояние на крепостта, размерите на Букелон са наистина впечатляващи.
Липсата на свод, не попречи на нашето изумление от величествения средновековен градеж.
Внимателно разгледахме различните нива в замъка, там където преди са били етажи.
Всяка страна на кулата има по няколко бойници, увеличаващи нейните отбранителните способности, като същевременно и осветяващи средновековния мрак в живота на обитателите.
Замислени за всички впечатляващи събития и личности минали оттук, напуснахме замъка и се отправихме към следващия ни обект покрай село Маточина.
Скална църква при село Маточина
GPS координати: 41.844024, 26.531715
Отбивката за скалния храм наречен „Свети Дух“ се намира в началото на село Маточина, община Свиленград.
Вижда се отдалеч и е добре обозначена с табела.
Църквата е издълбана във варовикова скала с ръчни инстументи от монаси-отшелници през 10 в.
По това време, издълбаването на скални църкви и манастири е било популярно от представители на различни ереси.
Интересното е, че над входа има следи от култови фигури от времето на траките, въпреки че църквата е изградена по-късно.
Входа е гладко оформен във вид на арка.
Вътрешността на църквата е със свод с най-висока точка 3.5м и е потънала мистично в мрак.
В дъното, на няколко ниши в стените има поставени икони.
Има още няколко квадратни ниши ориентирани до входа.
Любопитно беше, че тук както и по-късно на скалната църква в село Михалич, видяхме 4 заека.
Дългоушковците панически се скриха от нас, а един от тях ни впечатли с дълготраен крос в близкото поле.
Скална църква при село Михалич
GPS координати: 41.850237, 26.424938
Скалната църква „Свети Панталеймон“ при село Михалич, община Свиленград също е добре обозначена с указателна табела.
Разстоянието от шосето по черния път е съвсем кратко.
Църквата е също от 10 в. и се намира под камениста тераса.
Както и тази при Маточина, и тя е издълбана във варовикова скала от монаси и използвана от последователи на различни ереси.
Влязохме през входа на скалния храм (около 2 м. ) и се спуснахме по стъпалата, като коридора се разширяваше в края на църквата и достигаше близо 5м.
По стените видяхме огромни полукръгли ниши.
Стените на църквата са грубо оформени.
В дъното има поставени икони, както и на някои по-високо разположени ниши.
По стените ѝ тече вода, за която има поверие, че помага при различни видове болести.
Скалният храм при Михалич се отличава от всички скални църкви в България по своята сложна форма, тъй като вътрешното пространство е изградено под формата на кръст.
При излизане от църквата, заради мрака вътре, имаше интересна игра на светлина, зеленина и скали при изхода, които ме очароваха.
На билото над църквата се вижда прекрасна панорама към околността, състояща се от ниски ридове редуващи се с обширни поля.
Заключение
В древността Сакар е била наричана Майстера, което в превод означава свещенна.
Дълги години региона е бил гранична зона и е бил затворен за туризъм, което обяснява лошите пътища.
Средновековната крепост-кула Букелон и двете скални църкви при селата Маточина и Михалич са необичайни реликви, които впечатляват със своето интересно строителство и загадъчна история.
Други предложения за разходка в региона: тук
