GPS координати старт за водопад Казаните: 42.62767, 24.06540
GPS координати финал водопад Казаните: 42.61271, 24.06341
Разстояние: 2 ч общо (до водопада и обратно), 7.4 км общо
Степен на трудност: ★☆☆☆☆
GPS track:
Интересна дестинация за разходка е района около село Чавдар със скалното образувание водопад Казаните и археологически парк Тополница.
Водопад Казаните е каскада от 5 малки водопада разположени между 3 големи скали.Те са свързани помежду си чрез големи дупки с диаметър 5 метра. Водата е падала върху скалите и така са се образували скални котли. Мястото е наречено именно на тях: „Казаните“.
Село Чавдар е известно като една от най-малките общини у нас и отличник в реализирането на проекти финансирани от ЕС и републиканския бюджет.
Как да стигнем до водопад Казаните?
Село Чавдар се намира на час от София в Златишко-Пирдопската котловина.
Навлизаме в село Чавдар и въпреки, че имахме идея какво ще видим, се смаяхме от организацията, реда и инвестициите в селото.
Всички бордюри и тротоари бяха внимателно оформени, цветните лехи и градинките грижливо озеленени. Централното пространство в центъра изобилстваше от фонтани и мостчета. Детски и учебни заведения реновирани. Дори ловния дом беше новичък.И млади хора. Групи от деца, колелета, бебешки колички. Нещо толкова непривично за селския пейзаж у нас.
Не видях нещо, което да не беше подновено или реставрирано.
Подминахме отбивката за археологически парк Тополница и се насочихме към водопада извън селото.
Преминахме над моста над река Тополница и достигнахме до отбивка, където оставихме колата си. Като ориентир имаше табелка Казаните.
Поехме надясно по широк черен път. Той е обозначен на няколко места с табелки, така че няма къде да се объркате, за да достигнете водопада.
Вървейки по шарения килим на падналата есенна шума, излязохме на място с просторна панорама към село Чавдар и могъщите склонове на Стара планина.
Следваше отсечка, където бяха наредени бетонни траверси от желозопътна линия.Предполагам, че са поставени, за да могат високопроходими автомобили да минават по-лесно оттук, когато е кално.
Друг маркери по пътя бяха дървена хранилка за диви животни и обширна поляна за паша, където кротко пасяха няколко крави.
Малко преди финала видяхме отбивка вляво, която беше обозначена като екстремна кратка отсечка. Позачудихме се дали са се спуснем напряко, но вертикалът беше доста сериозен, та решихме да караме пенсионерската по основното трасе нататък.
Достигнахме поляна с добре оформен кът за почивка, навеси, маси, скамейки и дори скара с оставени въглища.Отдалеч гордо се вееше знамето на община Чавдар. Има защо!
При водопад Казаните
От поляната завихме наляво и слязохме в долината на реката.
В самото начало имаше две симпатични дървени мостчета, които чудесно се вписваха в есенния романтизъм наоколо.
Следваше третият и най-солиден мост, който предложи първата гледка към Казаните.
Тук е мястото да отбележа, че през пролетта след снеговете, водопадът със сигурност е още по-впечатляващ, но и това което видяхме това, също заслужаваше нашата възхита.
Под краката ни клокочеха трите казана на водопада по поречието на река Беререй. Ромоленето на водната струя и преливането ѝ от едно в друго ниво бяха завладяващи.
Продължихме по пътечката успоредно на реката. Достигнахме мястото, което е финала на екстремната отсечка.
След него пътеката рязко се стесни. Тук внимавахме повече, защото лесно можехме да се плъзнем по мократа шума по склона под пътеката, която не обезопасена.
Достигнахме площадка в основата на самия водопад, която предлагаше друга магнетична переспектива към него.
Заслушахме се в препускащата, подскачаща и тътнеща вода, стелеща се от една на друга скална тераска.
Красива водна каскада!
Растителността и скалите в каньона около водопад Казаните пречат той да се разгледа в цялото му великолепие, но дори с ограничена видимост се вижда, че природата е създала интересна игра между скалите и водната мощ.
Нежна гъбка смутено наблюдаваше натрапниците в смълчата гора.
Археологически парк Тополница
Върнахме се по обратния път и се насочихме към Археологически парк Тополница в края на селото.
И тук бяхме поразени от размаха на умело инвестираните проекти.
Обширната зона Въжеландия с 2 стени за катерене и въжена градина беше огласяна от детските викове и смеховете на доволните родители.
Любопитен беше Археологическият парк с неговите неолитни жилища.Сред много зеленина бяха разположени раннонеолитните къщички, изглеждащи автентично и направени по един много сполучлив начин. Като допълнителна атракция се предлага нощувка в тях.
В музея към парка са представени експонати намерени от селищната могила покрай р.Тополница, датирана 6200 г.пр.Хр. и определена като най-старата неолитна култура в Софийското поле.
Комплексът разполага с красив храм на хълма Света Петка и открита сцена, като ние не пропуснахме да уважим ресторанта и заслужено да завършим разходката с по една бира.
Заключение
Село Чавдар е атрактивна дестинация близо до София, която представлява уникално съчетание между природен, културен и исторически туризъм. Да си пожелаем повече общини в България изглеждат в бъдеще по този начин!
Видео:
Други дестинации в област София: тук
