GPS координати: 43.01358, 22.95007
Разстояние: 1 ч общо, 2.6 км
Степен на трудност: ★☆☆☆☆
GPS track:
Разбоишки манастир „Въведение Богородично“ се намира в края на село Разбоище, община Годеч, в дефилето на река Нишава.
То се намира на около 60 км от София по пътя през Костинброд.
Любопитното при него, че манастирските сгради са отделени в подножието на огромен скален масив, а църквата е изградена в една високо разположена скална ниша.
Разбоишки манастир – историята
Има предположения, че манастирът съществува от XIII-XIV век.
Той се свърза с началното на скалното отшелничество у нас.
Първоначално в меката варовикова скала са били издълбани монашески килии свързани помежду си.
Заради нарастващият брой отшелници, по-късно скалната обител е разширена с параклис, прерастнал после в манастира днес.
През Турско робство, манастирът е бил многократно опожаряван, а монасите били избити.
Спасил се монах, се заел да възстановява манастира на поляната, но Божията майка му се явила и му казала да направи параклиса горе в скалата.
Жилищните сгради останали на поляната долу, а храма горе в скалите.
Разбоишки манастир – как да стигнем?
Кара се направо през село Разбоище, докато се стигне черен път, в началото на който можете да оставите колата си.
Пътеката към манастира е лека и има 2 табелки в началото.
Минахме през горичка и след нея имаше високо открито място, от което манастира беше видим отляво.
Сините цветове на трънката и червените плодове на глога създаваха феерия от цветове в храсталака наоколо.
Пътят слиза надолу по склона и минава за един кратък участък през жп линията, виеща се долу в дефилето.
След краткото вървене по релсите, завихме наляво и излязохме пред старите манастирски сгради.
Дворчето на Разбоишки манастир е семпло и е запазило духовната слава на отминалите времена.
Имаше стара сграда с портрет на Васил Левски, който е нощувал тук.
Стара плевня, събрани дървета за огрев, мушкатата накичени под чардаците – атмосферата беше абсолютна пасторална идилия.
В двора на манастира имаше маса със скамейки за пикник и въжена люлка.
На полянка извън него също имаше няколко масички за отдих.
Видяхме монахиня, която усмихнато ни каза, че скалната църква е отворена за посетители.
По реновирано мостче преминахме през река Нишава и се озовахме в подножието на скалната църква.
В скалата около манастира имаше няколко скални ниши, а в една от тях бяха поставени икони.
Вътрешността на скалната църква е мъничка, но спретната и цялата украсена с икони.
От прозорците се вижда невероятната панорама от високо към региона.
Изправили взор пред фасадата и камбаната, се запитахме как е възможно цял манастир да се сгуши в скалите.
През колко изпитания е минало това място и е оцеляло през вековете!
На западната фасада на белоснежния фон се откроява запазена фреска.
Тя е единствената, която е запазена от края на XV – началото на XVI век след реставрацията на църквата.
На нея са изобразени сцени от „Страшния съд“.
Какво друго да посетим в региона на Разбоишки манастир?
Оказа се, че едно любопитно местенце се намира в близост до манастира.
Излизайки от старите манастирски сгради и доближавайки отново жп линията, тръгнахме наляво по нея и видяхме така наречения Тунел на любовта.
Това е романтична зелена арка от сплетени клони над смълчаната железопътна линия.
Друго интересно място за посещение наблизо е Букоровският манастир с впечатляващите на брой – цели 5 църковни сгради.
Те са „Св. Георги“, „Св. Петка“, „Св. св. Кирил и Методий“, „Св. Неделя“ и „Вси Светии“.
GPS координати: 43.001810, 22.966016
Черният път към него започва от началото на село Разбоище, където има указателна табела за манастира.
Манастирът изглеждаше много добре поддържан, прясно варосан, с добре окосено дворче и цветни храсти.
И в момента течаха ремонтни дейности по облагородяването му.
На 10 минути от него, по добре указана пътечка се намира водопад Котлите, който за съжаление не беше пълноводен по това време на годината.
Финални мисли
Пътешествието до Разбоишки манастир, не е само религиозен туризъм.
То е крачка назад в Българската история и духовен мост със светите хора, обитавали в мълчание и дали живота си на това сакрално място.
Невероятната природа и скромната и озарена със спокойствие и душевен мир аура на мястото оставиха трайна следа в сърцата ни.
