GPS координати старт: 42.99844,23.82005
GPS координати финал: 42.99252, 23.82039
Разстояние: 30 мин общо (до крепостта и обратно), 1.6 км общо
Степен на трудност: ★☆☆☆☆
GPS track:
Крепостта Боженишки Урвич е перла, запазила ценни етюди от Втората Българска държава, намираща се близо до Ботевград.
Кацнала на висок хълм, заоградена от непристъпни отвесни скали, тя предлага невероятни гледки към околните склонове и ни връща назад в едно друго време на верни боляри и кървави битки.
Как да стигнем до крепостта Боженишки Урвич?
Крепостта Боженишки Урвич се намира на 87 км (1.20 ч) от София и на 20 км от Ботевград, в покрайнините на с.Боженица.
До нея се стига по асфалтов път, който преминава през моста над река Бебреш, достигайки до почивна станция Урвич.
Там има обширно място, където можете да паркирате. Местността е много приятна, има множество беседки и полянки, където можете да разпуснете с компания. Оттук до крепостта има оформена с плочи пътека, по която за 15 минути спокоен ход се стига до крепостта.
Тук ни посрещнаха три котки, които зорко огледаха дали им носим нещо за хапване.
Пътеката започва от табелата за проекта финансиран от Европейския съюз.
Докато крачехме към средновековното каменно укрепление попаднахме на интересно горско образувание – три огромни дървесни гъби, образуващи стълбичка на едно дърво. Кое ли джудже се е качвало тук, хм?
На пост в крепостта Боженишки Урвич
И такааа, без голямо усилие стигнахме до целта.
На входа имаше карта на цялата твърдина, от където се ориентирахме за всички обекти в нея.
Тук ни впечатли цистерната (щерна) за вода дълбока 10 m, измазана отвътре с хоросан, за да не се губи изворната вода.
Край портата е открито съкровище от над 1300 сребърни монети от времето на Иван Шишман. Интересен факт е, че те са били орязани по краищата с цел спестяване на благородния метал в тежките времена на военни действия.
Безспорно един от бисерите на направените разкопки е открития каменен надпис с изключителна стойност за каменния архив на Средновековна България.
„Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.„
Оставен е от управителя на Софийско севаст Огнян и пресъздава с тъжни слова, тежките размирни времена пред падането на България под османско иго.
До крепостните стени са намерени множество върхове на стрели и копия, камeнни бойни топки и скелети на бойци, които потвърждават преданието за боя на севаст Огнян с турците (1395 г.).
Надписът е защитен от метална решетка и е трудно да бъде заснет в цял план. Любопитен факт е, че средновековният каменоделец не е оразмерил добре плочата, на която е работил. Отначало е почнал с по-едри букви и е намалил шрифта им към края на завета.
Отправихме се към вътрешно-крепостните жилищни помещения.
Впечатляващи са размерите на крепостта. Вътрешността ѝ обхваща 1600 кв.м и е опасана от цели три крепостни стени. Две от тях са строени V-VI в по времето на императорите Юстин и Юстиниан. Третата е строена през XIV в. по времето на Иван Шишман, когато е и разцвета на крепостта.
Друг любопитен елемент беше скална ниша, която е била използвана като пункт за часови. В нея е имало нар и огнище за войника, който е бил на пост.
Над скалното жилище достигнахме до скалната църква – другият бисер на крепостта Боженишки Урвич.
Имало е образ на Св. Георги Победоносец издълбан на скалата, но той е бил унищожен от иманяри.
Тиха и вглъбена е атмосферата тук. Изпадаш в безвремие и чуваш само падащите листа от дърветата навън.
Изкачихме се на източният наблюдателен пост над скалната църква. Невероятни гледки във всички посоки и експлозия от есенни цветове.
Площадката беше обширна, с интересни вдлъбнати ямки и дори цял скален трон, в който разбира се се насадих.
Следващата интересна точка беше скалният масив на запад с бойна площадка до него.
Тук се е намирала югозападната ъглова кула. От скалния масив се е поддържала връзка с четири други крепости в региона. През деня тя се е поддържала чрез флаг, а през нощта с факли.
Имало е скривалище за осем души, което днес е заровено.
Друг разкрит наблюдателен пункт е бил поста Войводов камък – главната наблюдателна база на крепостта. Тук именно се предполага, че е бил гроба на знаменития севаст Огнян – владетелят на Боженишки Урвич.
Финал
Докато пишех тази статия, осъзнах, че въпреки внимателното разглеждане на крепостта, сме пропуснали доста неща от нея, било то поради факта, че не са разкрити още, било поради това, че не очаквахме, че има толкова много артефакти.
Безспорно нейната история и тази на нейните съвременници ни заплени. Ще се върнем пак за следващи открития!
Други дестинации в област София: тук
