До Кюстендил и назад – Хисарлъка, Шегава, Земенски манастир

Района на Кюстендил предлага интересни дестинации от исторически, природен и религиозен характер.

Напук на мрачното време и ръмящия дъжд, ние посетихме три в едно: крепостта Хисарлъка, каньона на р.Шегава и Земенски манастир.

Крепостта Хисарлъка в Кюстендил

Крепостта Хисарлъка се намира на най-високото място на парк Хисарлъка в Кюстендил.

За да стигнем до нея минахме покрай зоологическата градина на Кюстендил.

Руините са реставрирани много сполучливо.

Тревните пространства бяха поддържани и мястото изглеждаше много приятно за разходка назад във времето.

Във вътрешния двор, ни направиха впечатление няколко гигантски керамични делви.

Те са били използвани вероятно като хладилници за жито и течности.

Смята се, че крепостта е изградена края на IVв, началото на Vв.

По това време градът е носил името Велбъжд.

Тя е била използвана през Първата и Втората Българска държава и разрушена от османците през XVв.

Имало е реконструкции и разширявания през различни периоди през Античността и Средновековието.

Най-значимите от тях са свързани с управлението на Юстиниан I.

Крепостта има форма на неправилен многоъгълник и е имала цели 14 кули, които са достигали 12м. височина.

Нейната неправилна форма не е типична за класическия тип крепости, а е следвала географията на терена.

Каньонът на р.Шегава в област Кюстендил

Каньонът на р.Шегава започва от с.Раждавица и завършва при с.Буново.

Паркирахме колата при църквата Успение Богородично в село Раждавица.

Завихме в малка уличка вдясно от нея в посока към каньона (координати: 42.387778, 22.708451).

Оттам след като свършиха последните къщи на селото вървяхме по черен път около 20 минути до първите интересно оформени скали в каньона.

По стръмните склонове на каньона, природата е изляла причудливи скални образувания с височина повече от 100 м.

Сред тях: пирамиди, игли, зъбери, отвесни стени.

В долината на река Шегава се намират пещерите „Гълъбарнико“, „Дрен дупка“, „Беловащица“ и др.

Забелязахме някои от техните входове отдалеч.

Някои от най-скалните образувания са „Самотнико“, „Тутунярнико“, „Камили­те“, „Костенурката“, „Плочата“ и др.

За съжаление, липсваше предварителна информация и табели на място кое какво е, така че можехме само да гадаем по формите дали сме открили атракциите споменати по-горе.

По логистични и метереологичи причини, не можахме да отделим повече време за каньона, но определено бих дошла отново тук да разгледам интересният скален феномен по-подробно.

Земенски манастир Свети Йоан Богослов

Земенският манастир се намира до град Земен.

Признавам си, че не бях проучила нищо за манастира, но на място се оказа, че дамата, която продаваше входните билети е и екскурзовод.

Така успяхме да разберем повече за храма.

Най-впечатляваща е най-старата постройка на манастира: църквата, която е паметник на културата.

От архитектурна переспектива, тя заема особено място на Балканите като представител на кръстокуполната архитектура.

За за неосведомените като мен, това означава кръст, вписан в квадрат.

Именно при преминаване от вратата към олтара, се образува такъв вписан кръст в квадрат.

Църквата датира от 11 в.

Единственото оцеляло изображение от създаването на храма е на Св. Ана .

Олтарът е масивен каменен монолит.

Според легендата, ако човек постави лявата си ръка върху него и си пожелае нещо, то непременно ще се сбъдне.

Подовата мозайка е от разноцветни каменни плочи и антични тухли.

Популярността на обекта се дължи и на необичайните стенописи, които не са следвали канона в средновековната живопис на Втората Българска държава.

Те са били живи и реалистични.

Най-известни са портретите на местен феодал и съпругата му.

Те са едни от най-ранните портрети на български боляри и с най-голяма художествена стойност след образите на Калоян и Десислава от Боянската църква.

Заключение

Района около Кюстендил е определено заинтригуваща дестинация с многобройните следи от историята, интересните природни дадености и необичайното си религиозно наследство.

Близки дестинации за посещение в област Перник: тук