Скитосвайки из прекрасното Южно Черноморие, може да се насладите на няколко природни и културни забележителностти, които остават без дъх своите посетители.
Тръгваме от Тримата братя до Айтос, отбивка при Акве Калиде в с.Ветрен, Бургас, както и една нетрадиционна атракция в лицето на солниците, калните бани в Поморийското езеро и Музея на солта в Поморие. Грандиозен финал в Поморийската култова гробница, която ни зашемети с размер и архитектура.
Скално образувание Тримата братя до Айтос
GPS координати: 42.704942, 27.262695
Пътувайки за морето, се отбихме към Айтос, да се насладим на любимите ми скални образувания, тук в лицето на каменния феномен Тримата братя.
Намират се в североизточния край на градчето, местност Казаните.Минахме през малките тесни улички, за да стигнем последните къщи. Оттам интересното скално формирование е видимо отдалеч.
Трите скални фигури наподобяват трима великани с различни причудливи форми.
Скалното образувание е свързвано с легенда за трима братя юнаци, които са били борци за свобода. Там, където са стъпвали, са оставали големи следи наподобяващи казани, откъдето произлязло и името на местността – Казаните.
Извили снаги, те пазят градчето под зоркия си поглед и са един от неговите отличителни символи.
Акве Калиде
GPS координати: 42.611692, 27.393659
Вход: 6 лв
Една сравнително нова забележителност, възстановена преди няколко години и в същото време съществуваща от древността са термите Акве Калиде.
След като прочетохме историята на информационните табла отвън, бяхме поканени от любезната уредничка, да изгледаме кратък филм вътре в сградата.
Известни като светилище на Трите нимфи, термите съществуват от V хил. преди Хр. Заради своите лечебни свойства са били използвани от траките и древните елини.
Светлините загаснаха и се насладихме на 10 минутна мултимедия, пресъздаваща легендата за мястото.
Най-голям подем за Акве Калиде е бил периода на Римската империя, когато император Траян изгражда огромен балнеологичен център.
Готите, които със своите набези, също покорили мястото, били удивени от лечебните му свойства.
При хан Тервел, Аква Калиде става част от територията на българското царство.
Османците създават тук голяма баня – хамам.Чул славата на лечебните извори, дори самия Сюлейман Великолепни търси изцеление в тях.
Термите са неколкократко разрушавани и превръщани в пепел, но като феникс продължават да съществуват и днес.
Визуалните тюркоазени ефекти са направени впечатляващо и ни пренесоха в една отдавна изминала епоха на славни владетели и епични битки.
Външната експозиция продължава да се проучва и в момента. Разходихме се навсякъде и видяхме всички кътчета на това тайнствено и пълно с енергия място.
Интерес представляват аподитереумът или съблекалнята, където знатните гости са оставяли дрехите си. Студеният басейн е бил финала на хиниенните процедури. Източната стена достигаща 2м, ни говори за огромните размери и значението, което са имали термите в древността.
На входа на сградата се намира и така наречения „амфитеатър„, където се провеждат различни културни мероприятия.
Поморийско езеро и Музей на солта
След изумителните разкопки и баня на Акве Калиде, се отправихме към наследника на древния град Анхиало – Поморие.
Музея на солта се намира на Поморийското езеро, така че можете да разгледате няколко обекта накуп – солниците, калните бани и експозицията.
Поморийското езеро се използва се за добив на сол (около 30000 т годишно) и лечебна кал.Над езерото минава Виа Понтика – една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа.
Музея на солта е единствен по рода си в Източна Европа.
В него имаше беседа на живо представена от уредника, снимки от миналото свързани с производството на сол и различни съоръжения типични за тази дейност.
Накупихме си сол, паста за съби и сапун местно производство. Сапуна ухаеше невероятно!
Солниците към музея са около 20 декара и произвеждат сол по същия начин, както това е ставало в древността според древна анхиалска технология.
Те ни впечатлиха с рубинените си цветове.Имаше огромни купчини със сол и различни уреди свързани с добива им.
Калолечението край езерото е доста популярно. Водата е не само солена, но и обогатена с много минерали благодарение на гнилостните процеси и утайки в езерото.
Няколко групички любители на калните лечебни бани изглеждаха сюреалистично с черните си маскировъчни премени.Изглеждаха доволно и се забавляваха. Миенето от калта явно става в езерото.Трябва да опитаме и ние!
Поморийската гробница
Финала за деня беше в Поморийската култова гробница, която остави траен отпечатък в съзнанието ни.
Като себеуважаща себе си тракийка и голям почитател на тракийските гробници, бях изумена от това което видях.
Не само заради размера на храма, който е внушителен, но и заради архитектурните решения и цялостно излъчване. Да не забравяме уредника, който беше изключителен оратор и ни остави в широко отворена уста.
Могилата, под която се намира гробницата е 8м с диаметър 60м.Имало е двукрила врата.
Кухата гробница отвън 
Гробницата от друг ъгъл с облачета
Влязохме през дълъг коридор ( дромос), дълъг 22м. Тъкмо отговарях на уредника, защо сме тук, когато той ни прекъсна със смайващото изявление, че това всъщност не е гробница!
Влизайки в основното помещение, веднага разбрахме, какво има предвид. Колосалността на кръглата камера ( диаметър 11.60м , височина 5.50м) и високата куха колона излизаща на върха на могилата са много различни от всички други открити по нашите земи.
Историята, която чухме беше много цветна и с различни препратки към древни герои ( Орфей, Омир, цар Рез) и пластове от древността.
Съоръжението е било култов храм (хероон), където са се извършвали различни тракийски обреди свързани със Сабазий (Дионис), безсмъртието, встъпване в зрелост на младите мъже, принасяне в култ на животни ( най-често бикове).
Нишите по стените на гробницата най-вероятно са били урни на покойници.
Формата приличаща на „кекс“ както се изрази уредника позволява при зимното и лятното слънцестоене, лъчите на слънцето да се срещнат в отвора на кухата колона. Всичко това е било свързано с култа към Слънцето и е олицетворявало раждането.
Гениалният тракийски архитект е сложил напречни греди, които са започвали от колоната в центъра и са стигали до стените символизирайки слънчевите лъчи.
През Втората световна война, Поморийската гробница е било изолирано като секретен обект. Имало свидетели, че чуждестранни войници са изнасяли сандъци, най-вероятно с артефакти от храма. Липсват мозайки, но се смята, че стените са били с златни тапети и е имало огромни статуи вътре.
С затаен дъх, се вглъбяваме в тишината на помещението и се пренасяме в едни отдавна отминали времена, с пламенни, кървави и огнени отблясъци.
