Една различна атрактивна страна на туризма в Странджа са прохладните пръски на водопада Докузак и автентичната архитектура в селата Бръшлян, Българи и Кости.
Водопад Докузак
GPS координати: 42.022787, 27.502358
Водопадът Докузак е една от най-лесните за посещение забележителностти в Странджа. Намира се в близост до село Стоилово, община Малко Търново.
Буквално спирате колата, и чувате ромона на водопада на крачка от пътя.
Водопадът е най-големият и водоносен водопад в пределите на Странджа.
В превод от турски името Докузак означава „девет извора“, защото реката, на която е разположен водопадът, извира от девет непресъхващи карстови извора в обявената за защитена местност Докузак.
Обиколихме водопада от всички страни и се полюбувахме на малките водопадчета стичащи се по зеления мъх отстрани на Докузак.
Това е переспективата от горната му част.Не е висок, но пък е широк!
На 200 м от водопада започва Странджанска горска пътека, която е прекрасна възможност за опознаване на невероятната природа в Странджа.
Село Бръшлян
Една от перлите на Странджа безспорно е село Бръшлян с неговата типична странджанска архитектура.
Старото име на селото е Сърмашик, а новото Бръшлян реално е негов превод.
Селото е архитектурен резерват с впечатляващата цифра от над 76 къщи с архитектура от 18 и 19 век.
Според едно от преданията, именно тук бил роден Орфей.
Странджанска архитектура
Особеност на странджанската архитектура е ,че долният етаж е бил от камък, а горният е бил направен от дърво.
На долния етаж е бил добитъка, а на горния се е живеело и така хората са се топлили през зимата.Имало е външно стълбище.
Светлина е влизала през вратата и комина. По-късно се появяват малки триъгълни и четириъгълни прозорци.
В центъра на селото се разхождаха необезспокоявани няколко кончета и се чудеха на нашия устрем да разглеждаме селски къщи в 7ч сутринта.
Основна забележителност на целото е църквата Свети Димитър от 17 век.
Тя е била изградена върху древно тракийско светилище.
Залепено за нея е било и килийното училище на селото.
Разхождайки се из селото, попаднахме на Селскостопанския музей и се върнахме към селските спомени от нашето детство.
В една от къщите е пренощувал Васил Левски в подготовката му за всенародно българско въстание.
Отбелязахме и Етнографският музей на селото, с авангарден цвят с ярко оранжев оттенък на долния етаж.
Това се дължи на геоложките особености на региона наоколо, от където се е доставял камъка.
Село Българи и нестинарството
Друго важно за посещение село в Странджа е село Българи.
Днес в него има 150 къщи представители на средностранджанската архитектура.
Село Българи е център на нестинарската обредност.
Нестинарство
През 2009 нестинарството е обявено като част от световното нематериално наследство на ЮНЕСКО.
Кулминацията на ритуала са танците върху огъня, транса и молитвите за здраве и берекет.
Бях изненадана да разбера, че нестинарството се практикува от йерахично организирана общност, начело с епитроп.
Централно място при нестинарството заема Свети Константин наричан в Странджа Свети Костадин.
Той въплъщава доброто и злото и управлява човешките съдби.
Според поверието, той си намира помощници – Костадин и Елена, които играят в огъня.
На централния площад има символична купчина с дърва, представяща нестинарските игри, които се играят тук.
Много е красива тази църква на централния площад – Св.Св. Константин и Елена!
С шарените си витражни прозорци и разноцветни камъни, храмът има определено романтично излъчване.
Иконите са също част от нестинарския обред. Специфично е, че имат дръжки, наричат се още опашати икони.
Интересно е, че са облечени. Обличат ги в червен плат, така че да се виждат образите на светците Св.Констанин и Елена.
Разхождайки се из селото, намерихме в близост до централния площад – Коначето.
Това е обредното място, където се съхранява нестинарския тъпан и се изнася само в деня на Св. Костадин.
Тъпанът се приема за свещен.Някога за направата му била използвана кожата на жертвено животно.
Той участва във всички нестинарски мелодии като водещ инструмент.
Също така се учудих, че има цели четири нестинарски мелодии!
- Скопосът – изпълнявана на отиване и връщане от свещените места ( конакът, църквата, аязмата – местност със свещен извор).
- В огъня – наименованието е реторично
- Около огъня – когато започва хорото около нестинарите
- При жертвопринасяне – когато се пренася жертва ( бик, овца), в двора на конака
Нестинарските села са били първоначално само пет – Българи, Кости, Граматиково, Бродилово и Кондолово.
Днес, танцът е запазен в автентичния си вид единствено в село Българи, където всяка година на трети юни хора от цяла България се стичат да наблюдават ритуала.
Село Кости
Интересното име на странджанското село вероятно идва от Св.Константин изключително почитан в региона или състоятелният първи гръцки заселник – Костаки.
Селото е разположено край виещата се река Велека, която е причинявала щети при нейното прииждане.
В миналото е било гръцкоезично нестинарско село.
Кости е представител на източната странджанска архитектура с по-развит план – просторни къщи и еркери.
Църквата Св.Св. Кирил и Методий е една от най-големите и красиви в Странджа с уникален иконостас.
Локацията на селото е изключително благоприятна за извършване на туристически преходи по долината на река Велека.
Има няколко интересни маршрута, които започват от селото, което също така е известно като най-голямото находище на странджанска зеленика.
Заключение
Региона на Странджа е характерен със своите мистични култови места, обгърнати с тайнственост.
Водопадът Докузак е приятна отбивка за посещение, на удобна пътна артерия и с обещаващи великолепни фотографски кадри.
Нестинарските села Бръшлян, Българи и Кости са част от сърцето на региона, онази истинска Странджа със своите преплетени езически и християнски ритуали.
