Разходка сред панорамните гледки от Бакърлъка/Медни рид и нос Агалина. Откриване на приказните пясъчни лилии и разглеждане на впечатляващите римски разкопки на Деултум.
Бакърлъка или Медни рид
Ако се намирате в района на Созопол, препоръчвам интересна дестинация за разходка до връх Бакърлъка или Медни рид.
Бакърлъка (376,2 м) е рид в Югоизточна България близо до Странджа планина. В северната му част има находище на медна руда, познато още от дълбока древност, откъдето произлиза и името му.
Бакърлъка ( от турски „бакър” – меден) всъщност официално се нарича Медни рид, но въпреки че промяната на името е направена преди повече от 70 години и до днес продължава да е по-популярно със старото си име.
Местността е защитена. На територията на Бакърлъка са установени 172 вида птици, от които 43 са включени в Червената книга на България,
Ридът има продълговата форма успоредна на Черноморското крайбрежие.
Намерени са останки от тракийски крепости и долмени ( тракийски каменни гробове).
Мястото е осигурявало големи количества метал за древните тракийци и за Аполония.
Как да достигнем до Бакърлъка?
Дотам стигнахме през село Равадиново, като има и втори вариант през село Атия.
Пътя след Равадиново към върха е еднолентов и трябва да внимавате за насрещни коли.
До върха се стига относително лесно с кола, само в последната част на асфалтовия път има много дупки и надвеснали храсти и клони от двете страни на пътя.
В края на пътя има заградена военна зона с радиотехническо съоръжение, много антени и паркинг.
Оттам по къса пътечка през гората стигнахме до панорамна площадка, от която ни се разкри великолепен изглед към Бургаския залив.
Под златните лъчи на слънцето се полюбувахме на Черноморец, плажа на къмпинг Градина, Златна рибка и Созопол.
Оказа се, че именно тук се е намирала крепостта на траките, но за съжаление, днес не се виждаха руини останали от нея.
Резерват Пясъчна лилия
GPS координати: 42.395559, 27.705349
Поддържан резерват „Пясъчна лилия“ е част от Натура 2000.
Това е най-малкият резерват в България, защитен заради най-голямото находище на пясъчни лилии.
Наричана още „Царицата на цветята“ или „Морски нарцис“, цветето се счита за едно от най-красивите крайморски растения.
Цъфти през юли и август с нежни бели цветове.
Спряхме на паркинга пред къмпинг Каваци и се отправихме към брега.
Резерватът представлява малко заградено място. Има указателна табела пред него.
За съжаление, в затвореното пространство не видяхме от защитените видове.
Затова пък като обиколихме дюните, намерихме няколко от прекрасните крайморски пясъчни лилии по плажната ивица.
Това си е неочаквана находка, докато съчетаваш плажни бани и природни красоти.
Нос Агалина
GPS координати: 42.377639, 27.721497
Нос Агалина е скален феномен разположен южно от Созопол, близо до к.к. Дюни. Отблизо е любопитен с нетипичната си форма.
Местността е включена сред природните забележителности през 1980 година.
Площта на защитената местност е била намалявана два пъти. Има множество заливчета наоколо, но не са лесно достъпни.
Ние оставихме колата покрай пътя и отидохме пеша до интересното образувание.
Между скалите се е сгушил тесен процеп с дължина около 20 метра, колкото да се премине само с малка лодка.
Огледахме периметърът от всички страни и се полюбувахме на сюреалистичните струпвания от различни каменни масиви.
Вълните се разбиваха пред нас и бялата пяна се стелеше като приказна пелена над морската синева.
Препоръчвам горещо мястото за всички романтици!
Античен град Деултум
GPS координати: 42.388373, 27.283508
Античният град Деултум се намира до село Дебелт, община Средец.
Територията на разкопките е впечатляваща и се вижда отдалеч от шосето.
Кратко резюме на Деултум
Термите са изградени в кр. нa I век и съществували до нач. на VII век.
Жители на античния полис са били ветерани от легионите на Тит Флавий Веспасиан. Може да се каже, че това е единствената колония на ветерани в България.
Правени са различни преустройства, има изградени търговски, жилищни помещения и дори Светилище на нимфите. Като всяко себеуващаващо се римско поселение е имало двете главни пресичащи се улици – Декуманос и Кардо.
След земетресение, постепенно функциите на мястото стават военни и защитни.
По времето на Омуртаг, тук се е намирало най-голямото землено укрепление южно от Стара планина. То е било един вид граница по късно с Византия.
Местността Девелт е известна и със своята митница при Борис Михаил.
Започнахме нашата обиколка от Северната кула на западната порта от кр. на V век.
Термите са били помещавани в огромна сграда с редуващи се топли и студени стаи. Отоплението е било базирано на хипокаустова система.
Те са били център на обществения живот – място за социални срещи, политически дискусии и игри.
Имало е помещения за спортни активности – палестри.
Подът и стените са били богато декорирани с мозайка и орнаменти.
Хипокаустовата система е типична за римската архитектура от онова време.
Керамични тръби са поддържали кухо пространство, където е имало циркулация на топъл въздух.
Обикновено горещият въздух е идвал от пещи, където огъня е бил поддържан от роби.
Безспорно един от най-интересните експонати е огромната керамична тръба използвана в римските терми на Деултум.
Деултум през римско време е имал и религиозен характер. Имало е огромен Императорски храм, вид комплекс с множество храмове и мраморни статуи на божества и императори.
Сред артистично разхвърляните наоколо руини, останки от колони и зидове се отроява и пещ използвана в античните времена.
Разглеждайки впечатляващите руини, се натъкнахме и на археолози, които неуморно разкриваха още пластове на това забележително място.
