За мен Бекликташ е задължителна дестинация по Южното Черноморие за всички любители на древните тайни на траките.
Черноморец е прекрасно китно градче, където ако имате време може да се полюбувате на прекрасните гледки от крепостта Акра и неземната красота на градината на църквата Свети Никола.
Бегликташ – тайнственото светилище
Бегликташ или Беглик Таш е разположен на най-високата точка до Маслен нос на 5 км от Приморско.
Локацията се намира много лесно, обозначено е добре с табели, няма как да го пропуснете.
Представлява група от скални блокове с различна форма, които формират един от най-древните мегалитни комплекси в България.
Общата му площ в около 12 декара. Датирано еот XV век пр. Хр. до IV в.след Христа.
Достъпът до светилището през комунизма е бил забранен заради резиденция Перла на Тодор Живков.
Смята се, че на поляната непосредствено пред светилището са се изпълнявали нестинарски ритуали до 1956 г.
Наименованието „Беглик таш“ произлиза от турски, като „беглѝк“ означава „данък в натура за феодалния бей в Османската империя, а „таш“ – камък. Тук местните феодали събирали данъка взимайки добитъка на бедните селяни.
Бегликташ е бил изграден от тракийското племе на скримианите, които населяват този регион от Странджа в древността.
Скалните късове са подредени целенасочено, за да изградят своеобразно свещено пространство, посветено на Богинята-Майка и нейния син – Бога-Слънце.
Някои от големите мегалити са с тегло около 100 тона. Те са имали точно определено място и значение.
Посетихме мястото рано сутрин около 8ч, докато жегата още не беше атакувала. Беше призрачно тихо, като за съжаление успяхме да разрушим спокойствието на двама медитиращи.
Брачното ложе е оформено като легло. Върху него, жрецът и жрицата ритуално представяли брака между Бога Слънце и Богинята Майка в нощта преди лятното слънцестоене.
На Жертвения камък са били изсечени вани, в които са се изливали свещени течности за извършване на ритуали – вода, мляко, растително масло и вино.
Водата символизира водните стихии, млякото е било символ на въздуха, растителното масло – на огъня и виното – земята.
Тронът е бил заеман от Върховния жрец, откъдето той е бил свидетел на жертвоприношенията и ритуалните игри.
Вероятно трона е стоял върху една от големите скали, но сега е на земята – съборен при земетресение или от иманяри.
Менхирът (Най-големият камък) е с издълбана стъпка на Бога Слънце.
Свещената площадка е с различни символи (като Плеядите) представящи мъжкото и женското начала в природата.
Издълбани са множество улеи, където се е събирала дъждовна вода, нужна за тайнството на ритуалите.
Стъпката на Богинята Майка е свидетелство за присъствието на Великата богиня. Хвърлихме монетка и тук и на Брачното ложе.
Посеченият камък е станал обект на взривяване през комунизма, когато мястото е било ползвано за каменоломна.
Огромно впечатление ни направи Апостол Таш (сърцевидният камък), поставен наобратно върху земята.
Той се крепи само на три точки, а между тях се оформя ниша, в която може да се лежи. През нишата преминават слънчевите лъчи на 22 юни – най-дългия ден в годината, което го прави своеобразен календар. Археолозите допускат, че скалата е докарана дотук от древните, които после изсекли и нишата под нея.
Слънчевият часовник е разделял деня на шест части. Видяхме 6 плоски камъка, разположени в близост до Апостол Таш, като сянката му пада върху различна скала в различните части на деня.
Внимавайте да не ги пропуснете, както се случи на нас, запленени от Апостол Таш, та го снимахме на връщане.
Задължително е да се „родите“ през един от най-колоритните долмени: Главният долмен – Утробата – скален блок с диаметър 12 m, разположен върху други блокове като покрив, под който може да се премине ( символизирайки раждането).
Накратко за долмените: тук
Разбира се и аз минах бавно оттам и се опитах да усетя величието на отминалите времена в тишината, прекъсвана само от песните на скорците.
Лабиринтът – тук са изпълнявани различни Орфически обреди като гадаене на бъдещето. За да стигнат двата изхода, посвещаваните трябвало да преминат през няколко различни изпитания.
Едно от тях е промушване през тесен процеп, между двете половини на огромна скала, разцепена на две. Скалният процеп е с височина 6 m. и варираща ширина от около 0.30 m. Предполага се, че само праведните и душевно чисти хора могат да минат през него.
Нямаше как да го пропуснем и се провряхме внимателно през него да очистим греховете си.
Посленият обект е Теменос (Къщата на оракула) – седалище, вероятно обитавана от жреците, които са обслужвали светилището.
На финала, останахме за известно време на поляната с предполагаемите нестинарски танци в миналото, загледани във исполинските размери на сакралното място и замислени за тайнството на древните тракийски ритуали.
Крепост Акра – Черноморец
Въпреки трудния терен (няма асвалтов път) и липсват указателни табели, посещението на крепост Акра си заслужава заради панорамните гледки.
Стига се с кола или пеша като се излезе от Черноморец по стария път за Бургас и се завие надясно по черен път.Има указателна табела в началото на отбивката.
Ранновизантийската крепост Акра е построена на нос Акра през 5 век от император Анастасий защитавайки населението живеещо на тясната страна на полуостров Свети Никола.
Селището най-вероятно престава да съществува около 6 век, когато аварите го превземат.
При археологическо проучване са разкрити останки от град, 2/3 от който са разположени на сушата, а останалата част е под водата
Разгледахме реставрираната крепостна стена и останки от двете бойни кули от Ранновизантийския период, едната от които във водата.
Пощракахме доволно прекрасните морски пейзажи разкриващи се от нос Акра.
На най-крайната част на нос Акра, се полюбувахме на разбиващите се вълни в скалите и се разходихме по оформена пътечка към военни съоръжения останали от Втората Световна война.
Църква Свети Никола – Черноморец
Една от забележителностите на Черноморец, която видяхме е църквата Свети Никола.
Изграждането на храма е свързано със старо предание за корабокрушение и спасени гръцки моряци в Созополския залив. Сред останките, които изплували от потъналатия кораб, била и иконата на „Св. Никола”, която моряците носели със себе си.
Когато си тръгвали наобратно, те оставили иконата на местните хора да я пазят, а по късно и да съградят храм, посветен на Николай Чудотворец – покровител на моряците.
Неслучайно старото име на Черноморец е било Свети Никола.
Днес църквата е популярна с прекраснате си икони, красив иконостас и резба, чудотворното аязмо и райската градина създадена и поддържана от отеца на храма.
Тя е толкова богата, че е трудно да се изброят колко на брой растения има в нея.
За мен Бекликташ е задължителна дестинация по Южното Черноморие за всички любители на древните тайни на траките.
Черноморец е прекрасно китно градче, където ако имате време може да се полюбувате на прекрасните гледки от крепостта Акра и неземната красота на градината на църквата Свети Никола.
[bws_popular_posts]
